Р Е Ш Е Н И Е
№.207
гр. София, 24.04..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 115/2008 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ и е образувано по касационната жалба на И. С. М., чрез пълномощника му адвокат К. Д. , против въззивното решение от 8.10.2007 год. по гр. д. № 558/2007 год. на Русенския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 2.05.2007 год. по гр. д. № 1745/2007 год. на Русенския районен съд, с което е отменено дарението с нот. акт № 109/2003 год., по силата на което А. П. Г. по време на брака си с И. С. М. му е дарила ? ид. ч. от апартамент № 5, ет. 7, вх. “Б” в ж. бл. “Л”, ул. “О”№ 3, к-с “З” в гр. Р., със застроена площ 60.29 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 29 от 3.13 кв. м. и 1.104 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение и моли то да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. Претендира заплащане на направените съдебни разноски.
Ищцата А. П. Г., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и взе предвид данните по делото, намира следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен по взаимното им съгласие с влязло в сила решение от 29.11.2006 год. по гр. д. № 5205/2006 год. на Русенския районен съд. Съгласно утвърденото от съда споразумение между съпрузите, същите са се споразумели семейното жилище, подробно описано, да се ползува от съпругата и детето, като остават съсобственици на по ? ид. ч. от него.становено е от нот. акт № 109/2003 год., че ? ид. ч. от описаният като семейно жилище апартамент е дарена от ищцата на ответника по време на брака им. Предмет на настоящия иск е отмяната на това дарение, на основание чл. 105 СК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд приел, че дареното имущество е със значителна стойност, направено е по време на брака на страните и с оглед запазването на същия, впоследствие прекратен с развод. Спазен е срокът за предявяване на иска по чл. 105, ал. 2 СК и тъй като са налице предпоставките на чл. 105, ал. 1 СК и липсват доказателства отмяната на дарението да противоречи на морала, предявеният иск е уважен.
Изводът на въззивния съд е правилен и обоснован, а оплакванията на касатора – неоснователни. Действително, отмяна на дарението е изключена при противоречието на същата на морала, но в конкретния случай липсват ангажирани от касатора доказателства за приложението на това изключение. По делото е установено, че дареният имот е лична собственост на съпругата, придобит по дарение от нейните родители с нот. акт № 121 от 14.04.2003 год., а дарението на ? ид. ч. от него на ответника е извършено непосредствено след това – на 8.05.2003 год. Това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетелката З относно причините за извършеното дарение на половината от апартамента, в който страните живеели като семейство. Възприетата неточност в показанията на горната свидетелка не води до неправилност на решението, тъй като същата е ирелевантна относно основателността на предявения иск. В съответствие със закона – чл. 105, ал. 1 СК е изводът, че е налице дарение на имущество със значителна стойност, за което няма и спор, същото е извършено по време на брака на страните от единия съпруг на другия, поради което и след развода им същото следва да се отмени по искането на дарителя, съпруг, тъй като по делото липсват доказателства исканата отмяна на дарението да е в противоречие на морала.становяване на това обстоятелство е в тежест на ползващия се от предвиденото в закона изключение за отмяна на дарението, в случая на касатора, ответник по иска, който не е ангажирал доказателства в тази насока. С оглед събрания доказателствен материал изводът на съда, че исканата отмяна на дарението не е в противоречие на морала, е правилен и обоснован, като ирелевантно за този спор е обстоятелството на какво основание е прекратен брака на страните. Законът, в чл. 105, ал. 1 СК, е предвидил като предпоставка за предявяване на иска “след развода”, която в случая е налице, поради което и липсата на вина за развода на страните не обосновава по правило противоречието на исканата отмяна на дарението с морала. Без значение е и обстоятелството, че в утвърденото по брачното дело споразумение между страните същите са се споразумели да останат съсобственици на имота при равни права, тъй като това споразумение не се ползува със сила на присъдено нещо. При липсата на доказателства исканата отмяна на дарението да противоречи на морала, а и липсват конкретни твърдения на касатора в какво според него се изразява това противоречие, извън доводите му за липса на вина за развода и наличие на споразумение в бракоразводния процес, то решението е правилно и обосновано и следва да се остави в сила.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 502 от 8.10.2007 год. по гр. д. № 558/2007 год. на Русенския окръжен съд.
Осъжда И. С. М. да заплати на А. П. Г. направените в касационното производство разноски в размер на 250 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: