Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
София 30.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Т.Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 263/2009 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Г., гр. С., срещу въззивно решение №62 от 26.06.2008г. по гр. дело № 935/2007г. на Софийския градски съд.
С определение от 30.07.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса относно приложимостта на чл.23 ЗЖСК и на ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член-кооператор, в случаите когато неговото членствено правоотношение в ЖСК е възникнало по право като относим за наличието или липса на съсобственост между страните по делото с оглед конкретните фактически обстоятелства и във връзка с разясненията, дадени в ППВС №3/1983г.
Касаторът твърди неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касация В. П. В., гр. С., счита жалбата за неоснователна. Позовава се на разясненията, дадени с ТР № 44/1975г., ОСГК и ППВС №3/1983г.
Ответниците по касация Р. П. В. и В. П. В. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.12.2006г. по гр.д. № 10632/2004г. на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба с правно основание чл.69 ЗН, предявен от В. В. Г. срещу Р. П. В.,В. П. В. и В. П. В.. В частта, с която е отхвърлен инцидентен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, предявен от Е. В. Г. срещу Р. П. В.,В. П. В. и В. П. В. за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 35, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на наследодателя на страните В с решение на ИК СГНС от 1972г. на основание чл.55-в и чл.55-з ЗПИНМ процесният апартамент в ЖСК „С”, на която е остъпено право на строеж от ИК на СГНС, е отстъпен в обезщетение срещу отчужден негов личен имот. С решение на ОС от 1990г. на ЖСК е приет окончателен протокол по смисъла на чл.35, ал.1 ЗЖСК, съгласно който член кооператорът В. В. получава в дял апартамента. Василев е починал през 1991г., съпругата му – през 1998г. Страни по делото са ищцата – тяхна дъщеря и ответниците – съпруга и дъщери на починалия им син. Не е установено В. В. или съпругата му да са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота. Ищцата също не притежава такъв. Не е налице фактическият състав на чл.35,ал.2 ЗЖСК, установяващ правото и участие в собствеността. Наследодателят В. не се е снабдил с нотариален акт, с такъв не се е снабдила и наследодателката и негова съпруга като член на семейството му по смисъла на §1 ДР ЗЖСК, придобила членствените права по силата на чл.23 ЗЖСК, т.е. в нейния патримониум не се е намирало правото на собственост. Ищцата също не е представила доказателства във връзка с придобити членствени права по реда на чл.23, изр.2 ЗЖСК да се е снабдила с нотариален акт. Фактическият състав, уреждащ собствеността е нормиран от чл.35, ал.2 ЗЖСК и той не прави разлика между категориите член кооператор по право и такъв на общо основание. ЗЖСК е специален по отношение на ЗН, поради което нормите на чл.23 и §1 ДР ЗЖСК, уреждащи правоприемството на членствените права, дерогират общия ред. За да възникване правото на собственост е необходимо снабдяване с нотариален акт. Относно инцидентия установителен иск е прието, че липсва правен интерес от предявяването му, тъй като съдебното решение по делбата формира СПН относно правото на съсобствениците и квотите им съсобствеността.
По релевантните за спора въпроси, настоящият съдебен състав приема следното : С. разпоредбата на чл.35,ал.2 ЗЖСК правото на собственост върху жилището или другите обекти на собственост в ЖСК се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК. Същото важи и за член-кооператорите по право, съгласно ППВС №3/1983г. В чл.23 ЗЖСК е предвиден ред за преминаване членствените права и задължения при смърт на член – кооператор. Според изр.1 те преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Това изискване всъщност препраща към нормата на чл.12 ЗЖСК /отм. ДВ, бр.21/1990г./, съгласно която правото на придобиване на имот в ЖСК е обусловено от наличие на жилищна нужда. Изискването за жилищна нужда е поставено и за наследниците по закон на член-кооператора, които не са членове на семейството му и могат да встъпят в членственото правоотношение при отказ на предходните да представят документите по чл.12. С оглед това, че отмяната на чл.12 ЗЖСК е едновременно и с отмяната на Г. І от ЗСГ, с която отпадат ограниченията за броя на притежаваните имоти от отделния гражданин, то отпада и изискването на чл.23 ЗЖСК встъпването в членственото правоотношение от наследниците по закон /низходящи по права линия, а когато няма такива – възходящи по права линия до първа степен/ да е обусловено от право да придобият имота. Следователно по реда на чл.23 ЗЖСК на общо основание със смъртта на член-кооператора членствените му права преминават върху членовете на неговото семейство по смисъла на §1 ДР ЗЖСК – съпруга и ненавършили пълнолетие деца. В случай, че тези лица се откажат да членуват в ЖСК, в членственото правоотношение могат да встъпят низходящите по права линия, а при липса на такива – възходящите по права линия до първа степен. Следователно нормата на чл.23 ЗЖСК не прави разлика между правоприемниците в членственото правоотношение на член-кооператорите по право и тези на общо основание.становеният ред на встъпване – с подаване на писмено заявление до управителния съвет на ЖСК, се отнася до наследниците и в двете хипотези. Това идва от спецификата на самото членствено правоотношение.
В разглеждания случай след смъртта на В. през 1990г., по реда на чл.23 ЗЖСК членствените му права са преминали върху съпругата му като член на неговото семейство. След смъртта и през 1998г. и с откриване на наследството и като член-кооператор се дава възможност на низходящите и по права линия да заявят встъпване в членственото правоотношение пред опосредяващия орган – управителен съвет на ЖСК. Няма данни ищцата да е заявила воля за встъпване в тези правоотношения. Тя не е приета за член кооператор, не се е снабдила и с нотариален акт за собственост по реда на чл.35,ал.2 ЗЖСК. Оттук същата не се легитимира като собственик на имота, респ. като участник в съсобственост на това основание. Не налице и наследствено правоприемство по отношение на придобито от наследодателя и право на собственост с оглед изискването на чл.35,ал.2 ЗЖСК, което спрямо него не е изпълнено – и той не се е снабдил с нотариален акт. Законосъобразни са изводите на въззивния съд по отношение недопустимостта на инцидентния установителен иск, поради липса на правен интерес за предявяването му в производството по допускане на съдебната делба, след като с решението, с което приключва то, се формира СПН относно правото на съсобствениците и квотите им собствеността.
С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите, че ищцата не е установила, че е съсобственик на имота при посочените квоти са законосъобразни. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и относимите към тях доказателства и е направил съответни правни изводи. С оглед изхода на спора на ответницата по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №62 от 26.06.2008г. по гр. дело № 935/2007г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Е. В. Г., гр. С., да заплати на В. П. В., гр. С., разноски в размер на 300 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :