О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2323/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 2066 от 02.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 2289/14г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1887 от 08.05.14г. по гр.д.№ 199/13г. на Пловдивския районен съд, Х с-в, с което е признато за установено по отношение на [община], че Н. З. Н., К. Н. Т., М. Н. В., Г. Н. Д. и В. Н. Л. са собственици по наследство при равни права върху имот с идентификатор № 56784.508.249 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1395 кв.м.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че с нот.акт № 182/1935г. наследодателят на ищците в първоинстанционното производство Н. З. е закупил нива с площ от 10 дка в землището на [населено място], м.”Л.”, която е нанесена в кадастралния план на града от 1952 г. под пл.№ 41. През 1958г. е отчуждена част от този имот, а през 1965г. от ТКЗС „В.К.” е одържавена и останалата част от него /процесният имот/ за прокарване на ж.п. линия – клон на ДИП „Родина”. През 1999г. кметът на [община] е отменил отчуждаването на част от имот пл.№ 41, като за процесния имот е постановен отказ, който е потвърден от съда по съображения, че благоустройственото мероприятие е реализирано и имотът не е отчужден от наследодателя на ищците, а от ТКЗС.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че имотът е бил незаконно отнет от наследодателя на ищците и че собствеността върху него е възстановена по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, тъй като понастоящем ж.п. линията е демонтирана, а решението по административното дело не е пречка да се приеме, че имотът е реституиран на друго основание, респ. за уважаването на предявения иск за собственост. По отношение на възражението на ответника за придобиването на имота по давност са изложени съображения, че то е преклудирано, тъй като е прието, че заявено за първи път с въззивната жалба.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1.постановеният по административното дело отказ за реституция на имота пречка ли е за уважаването на предявения иск; 2. следва ли съдът да се съобразява с доказателствената сила на мотивите на решението, постановено между същите страни, и следва ли доказателствата по присъединеното дело да се изключат от доказателствения материал, а да се зачита само силата на пресъдено нещо само на диспозитива; 3. при реализирано мероприятие може ли да възникне реституционният ефект на чл.2, ал.2 ЗВСНОИ и може ли да отпадне отчуждителното действие, ако към настоящия момент обектът с публичен характер не съществува и 4. длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Последният посочен по-горе правен въпрос, а именно длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните, обуславя изхода на спора и същият е решен в противоречие с представеното от касатора Р № 217 по гр.д.№ 761/10г. на ВКС, ІV г.о.
Първият поставен въпрос не е решен в противоречие с ТР № 1/05г. на ОСГК на ВКС, тъй като с това тълкувателно решение не е прието, че отказът за реституция на един имот по реда на ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Закони е пречка да се претендира такава на друго основание.
По отношение на останалите два въпроса не са изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки, които по отношение на тези въпроси липсват, тъй като не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува съдебна практика. Наред с това касаторът не сочи кои доказателства по приложеното административно дело не са обсъдени и какви релевнтни за настоящия спор факти се установяват с тях, а третият въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС пречките за реституция следва да се преценяват към момента на влизане на реституционния закон в сила, а не към настоящия момент.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 98 лв./чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 2066 от 02.12.14г., постановено по в.гр.д.№ 2289/14г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 98 лв. и да представи вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: