О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 03.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1113 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. С. като Е. „Камбана – С. С. – М. С. ”, гр. Л. чрез процесуалния й представител адв. П срещу решение № 264/26.10.2009г. по в. гр. д. № 524/2009г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 253/30.06.2009г. по гр. д. № 212/2009г. на Тетевенски районен съд. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответницата е осъдена да заплати на ищеца „П” ООД, гр. Л. сумата 2 840 лв. – неизплатен наем по договор за предоставяне ползване на търговска площ № 2а/7/ от 01.05.2007г. за периода от 01.08.2007г. до 01.12.2008г., сумата 363,55 лв. – обезщетение за неизпълнение на задължението за наем за периода от 01.09.2007г. до 13.02.2009г. и сумата 545,60 лв. – разноски по делото, а по сметка на Районен съд гр. Т. държавна такса в размер 38 лв.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 228 и сл. ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 164, ал. 1, т. 5 и чл. 236 ГПК и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като сочи, че съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са относно доказателствените средства: може ли с всички доказателствени средства да се установява прекратяването на формален договор за наем.
Ответникът „П” ООД, гр. Л. чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да потвърди решението на Тетевенски районен съд, с което предявените искове за заплащане на дължим наем и обезщетение за забава за посочените в исковата молба периоди са уважени, въззивният съд е приел, че в изпълнение на задължението по сключените между страните договори за наем № 2а и № 2 на търговска площ, съответно 30 кв. м., обозначена по схемата на пазара под № 7, и 34 кв. м., обозначена по схемата на пазара под № 2, ищецът е предал на ответната страна – наемател търговските обекти, а ответницата по иска е заплатила пълния размер на наема по договор № 2/01.05.2007г. и само част от наемната цена по договор № 2а/01.05.2007г. в размер по 20 лв. от дължимите 200 лв. месечно, но не е заплатила останалата част по 180 лв. месечно. Решаващият съдебен състав е приел за неоснователно възражението на ответницата – касатор в настоящото производство, че е налице прекратяване на договора за наем поради това, че след м. юли 2007г. е престанала да ползва помещението, и че прекратяването на договора било доказано с конклудентни действия /освобождаване на помещението, връщане на ключа и наличие на разлепени обяви за отдаване на същото помещение под наем/. Изложил е съображения, че договорът за наем е сключен в писмена форма, поради което и предсрочното му прекратяване следва да се извърши в писмена форма, с оглед забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, което не е направено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма, е релевантен, тъй като от него зависи изходът на спора. По въпроса за допустимостта на свидетелските показания има формирана трайноустановена практика на ВС и ВКС по чл. 133 ГПК /отм./, която е приложима и по отношение на чл. 164 ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./, предвид идентичността на двете правни норми. Забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 133, ал. 1, б. „д” ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма. При наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят. Посочената забрана би могла да бъде преодоляна, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В случая свидетелите са поискани от ответницата с отговора на исковата молба за установяване момента на прекратяване на договора за наем и кои обекти е ползвала като наемател за периода 01.08.2007г. – 01.12.2008г. и ищецът в съдебно заседание на 18.05.2009г. е изразил съгласие за допускането им. Като е приел, че след като договорът за наем е сключен в писмена форма, то и предсрочното му прекратяване следва да се извърши в писмена форма, с оглед забраната, установена в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд е разрешил релевантния за спора въпрос в противоречие с трайно установената практика на ВКС. Тъй като тази практика не е задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, то е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание посочената разпоредба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264/26.10.2009г. по в. гр. д. № 524/2009г. на Ловешки окръжен съд.
УКАЗВА на касатора М. Н. С. като Е. „Камбана – С. С. – М. С. ”, гр. Л. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 64,07 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на ТК на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.