Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
гр. София, 09.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 599 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “б” и сл. от ГПК /отм./.
С решението от 3.12.2007 год. по гр. д. № 1732/2007 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 6.06.2007 год. по гр. д. № 210/2006 год. на първоинстанционния Монтански окръжен съд в частите, с които е отхвърлен предявения от Т. С. С. – М. против Прокуратурата на Р. иск за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление за сумата 4 000 лв., присъдена е законна лихва върху сумата 1 000 лв. за периода от 26.06.2004 год. до 16.06.2005 год., осъдена е Прокуратурата да й заплати сумата 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва от 26.06.2004 год. и изцяло в частта за разноските и държавната такса, и вместо това е постановил друго, с което уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 4 000 лв., със законната лихва от 11.03.2006 год. и отхвърлил предявения от ищцата иск за сумата 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди над размер 5 000 лв. до претендирания такъв от 11 000 лв., в частта, с която е отхвърлен иск за обезщетение на имуществени вреди в размер 125 лв. – разноски за гориво, 54 лв. – разноски за закупуване на винетен стикер и 13.84 лв. – за копирни услуги и присъдил разноските и държавната такса за производството.
В частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., решението е влязло в сила, като необжалвано пред въззивния съд.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни с касационни жалби, подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./.
Ищцата Т. С. , чрез пълномощника й адвокат Т. Г. , обжалва въззивното решение, в отхвърлителните му части за обезщетението за неимуществени вреди над уважения размер от 5 000 лв. и за имуществените вреди с твърдения за неправилност в тези му части поради наличието на касационните основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. Моли за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени.
Прокуратурата обжалва въззивното решение в уважената му част – за сумата 4 000 лв., присъдена над уважената от първоинстанционния съд от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Поддържа становище за неправилността му в тази част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и необоснованост на изводите относно размера на обезщетението. Моли за отмяна в тази част и вместо това искът в този размер бъде отхвърлен или размерът на обезщетението бъде намален.
Всяка от страните оспорва жалбата на другата.
Върховният касационен съд на Р. , състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди релевираните в жалбите касационни основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
По делото е установено, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление по по чл. 282, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е било образувано НОХД № 141/2004 год. С присъда от 31.05.2005 год., влязла в сила на 11.03.2006 год., същата е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й обвинение, по които факти страните не спорят. Същите обосновават правилния извод за наличие на предпоставките по чл. 2, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на прокуратурата, повдигнала и поддържала обвинението, за претърпените от ищцата вреди.
Въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания, установяващи изключително негативното отражение на повдигнатото обвинение върху психиката, душевното и здравословно състояние на ищцата, притесненията й и дискомфорт, както и неблагоприятното му отражение в отношенията и с близки, приятели и колеги. Правилно въззивният съд е кредитирал тези показания, тъй като същите не се опровергават от други доказателства, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, поради което и доводът на Прокуратурата за заинтересуваност на свидетелите от изхода по делото е неоснователен. Не без значение е обстоятелството, че с оглед заеманата от ищцата длъжност – директор на училище в сравнително неголям град к., несъмнено образуваното наказателно производство срещу нея и повдигнатото обвинение, за което е налице и публикация в местен вестник през м. 02.2005 год. е довело до накърняване на авторитета й и на доброто име в града, поради което и същата е претърпяла неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. С оглед конкретните обстоятелства за характера на престъплението, в което е обвинена и неблагоприятното отражение върху ищцата и отношенията й с близки и колеги, както в Монтана, така и в София, където се преместила и започнала работа в Министерство на образованието, то определеното от въззивния съд обезщетение в общ размер от 5 000 лв., при спазване на критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, е справедливо и достатъчно да обезщети притесненията и страданията й във връзка с обвинението, поради което и оплакванията и на двете страни относно този размер са неоснователни. Въззивният съд е взел предвид вредите в периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, като е приел липса на причинна връзка между обвинението и преместването на ищцата в гр. С., поради което и този довод на Прокуратурата е неоснователен. Поради изложените съображения въззивното решение в частта му, с която е присъдено допълнително обезщетение от 4 000 лв. и е отхвърлен иска за разликата над общия размер от 5 000 лв. /в частта за 1 000 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано/ е правилно и следва да се остави в сила.
Неоснователни са и оплакванията на ищцата по иска за обезщетение на имуществени вреди от незаконното обвинение. Правилен е изводът на въззивния съд, че не е установена причинната връзка с твърдените разноски за гориво, винетен стикер и копирни услуги, поради което и същите не подлежат на обезщетяване, както и този относно неоснователността на иска за присъждане на разноски, направени в наказателното производство. Претендираните такива за адвокатското възнаграждение ищцата е поискала в наказателното производство с молба от 2.06.2005 год., съгласно реда по чл. 304, ал. 1, т. 4 НПК /отм./, като непроизнасянето по това искане на наказателния съд не обосновава предявяването му в настоящето исково производство по ЗОДОВ. Поради това въззивното решение и в частта относно иска за обезщетение на имуществените вреди, като правилно и постановено при липса на поддържаните от ищцата касационни основания за отмяна, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271 от 3.12.2007 год. по гр. д. № 1732/2007 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, 1 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.