О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София 30.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №61/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. П. и Я. Г. Д., чрез пълномощника им адвокат В. Б., срещу въззивно решение №224 от 21.10.2011г. по гр. дело №365/2011г. на Видинския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочат доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Сочи се, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по идентични казуси по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, както и в противоречие с т.11 на ТР№1/17.07.2001г., ОСГК. По отношение на иска с правно основание чл.108 ЗС следва да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки : ищецът да е собственик на имота, ответникът да го владее и тази фактическа власт да е без правно основание. Тези предпоставки не били доказани в процеса, съдът е кредитирал свидетелски показания в нарушение на чл.164,ал.1,т.2 ГПК. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №182/03.05.2011г. по гр.д.№661/2010г. на Видинския районен съд, с което по отношение на касаторите е признато за установено, че М. П. и Б. П. са собственици в режим на СИО на недвижим имот, представляващ парцел *,кв.* по плана на [населено място] с площ 866 кв.м., целият с площ 1354 кв.м., ведно с построените в имота жилищна сграда от 93 кв.м., масивна жилищна сграда от 24 кв.м., паянтова жилищна сграда от 60 кв.м. и кош, при съседи на имота – от две страни улици, ПИ * и ПИ * на основание наследство и давностно владение, отменен е констативен нотариален акт №*/2008г., легитимиращ Д. П. като собственик на имота по давност и наследство, оставен е без разглеждане предявеният от М. П. и Б. П. против Д. М. П. и Я. Г. Д. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2008г. по нотариален акт №*/2008г. като недопустим.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че наследодателят на страните В. П.,поч.1957г. е бил собственик на поземлен имот *,кв.* по сега действащия регулационен план на [населено място], целият с площ 1 354 кв.м., от който са образувани парцели *,*,* с площ 639 кв.м. и * с площ 994 кв.м. С констативен нотариален акт № */2008г. на основание давностно владение и наследство Г. П. е признат за собственик на целия ПИ *,кв.* с площ около 1720 кв.м. заедно с построените в имота масивна жилищна сграда от 93 кв.м.,масивна жилищна сграда от 24 кв.м., паянтова жилищна сграда от 60 кв.м. и кош. С нотариален акт №*/2008г. собствеността върху този имот е прехвърлена на ответницата Я. Д.. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че след смъртта на В. П. е била извършена неформална делба като синът му Г. П. изградил постройки и упражнявал фактическа власт върху западния парцел *,*, *, а другият му син ищецът М. П.,заедно с майка си се установил в източния парцел и старата къща. След смъртта на майка му, считано от 1991г. до завеждане на иска той е владял източния парцел със старата къща и го е придобил по давност. При това положение констатативният нотариален акт №*/2008г. следва да бъде отменен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне само в частта му по отношение на признатото от съда право на собственост на ищците на основание чл.124, ГПК за построените в имот – *, кв.*, по плана на [населено място], жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м. и по отношение на приложената правна последица от уважаване претенцията по чл.124 ГПК и отмяната на констативния нотариален акт на ответницата в цялост на основание чл.537,ал.2 ГПК. С оглед и на приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, че може да се допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от посочения от самия касатор, ако той има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, то касационно обжалване следва да бъде допуснато и извън хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В случая обжалването следва да се допусне в посочената част с оглед евентуална недопустимост на решението, поради произнасяне на съда в повече от заявеното от ищците искане /плюс петитум/ и преценката дали може да се приложи последицата на чл.537,ал.2 ГПК относно констативен нотариален акт за собственост, издаден за целия имот при уважаване частично на иск с правно основание чл.124 ГПК относно посочен в акта имот. Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване на решението в размер на 50 лева.
В останалата обжалвана част не следва да се допуска касационно обжалване, той като не са налице сочените предпоставки на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Посоченото от касаторите в изложението по чл.2854,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на ТР№1/2009г., ОСГТК правен въпрос, който може да обуслови допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така защото се визират предпоставките на чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, каквито искове в случая не са предявени и не са разгледани от съда, както и касационни оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Соченото противоречие с т.11 на ТР№1/17.07.2001г., ОСГК, касаещо правомощията на касационната инстанция при отмяна на въззивно решение по свой почин да укаже извършване на процесуални действия при новото разглеждане на делото, не е релевантно за разглеждания случай и не е не е правен въпрос който е обусловил правните изводи в атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №224 от 21.10.2011г. по гр. дело №365/2011г. в частта, с която е признато право на собственост на ищците М. П. и Б. П. на основание чл.124, ГПК върху построените в имот – *, кв.*, по плана на [населено място], жилищна сграда от 93 кв.м. и масивна жилищна сграда с площ 24 кв.м. и в частта, с която е приложена правната последица от уважаване претенцията по чл.124 ГПК – отмяната на констативния нотариален акт на ответницата в цялост на основание чл.537,ал.2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба в тази част.
УКАЗВА на касаторите Д. М. П. и Я. Г. Д., да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №224 от 21.10.2011г. по гр. дело №365/2011г. на Видинския окръжен съд в останалата част.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: