1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
София, 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №3511 / 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 73 от 11.05.2012 г. по гр.д.№ 394/2009г. на Самоковски районен съд, потвърдено с решение № 23 от 14.01.2013 г. по гр.д.№ 822/ 2012 г. на Софийски окръжен съд е постановено да се извърши публична продан на делбените имоти, представляващи дворното място на УПИ с идентификатор 65231.908.195 по кадастралната карта на [населено място] с площ 533 кв.м., ведно със сутерена на построената в имота триетажна сграда, лятна кухня на един етаж и масивен гараж. Отхвърлени са общото искане на Г. К. и С. М. да получат в дял лятната кухня, както и искането на Г. К. за поставяне в дял на масивния гараж.
За да постанови този резултат съдът е приел, че исканията се основават на чл.349, ал.2 ГПК, който урежда възлагането на жилища, докато претендираните обекти нямат такъв характер, а са постройки на допълващото застрояване и на това основание не могат да бъдат възлагани, разпределяни в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете.
Решението е обжалвано от Г. Б. К. и С. Л. М., които считат, че следва да получат в дял посочените обекти, тъй като те имат обслужващо предназначение към притежаваните от съделителките в същата сграда индивидуални жилища.
Като основание за допускане на обжалването касаторите се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поставят правния въпрос, разрешен от въззивния съд, а именно за приложението на чл.349, ал.2 ГПК в случаите на възлагателни претенции към обслужващи части на основната жилищна сграда и следва ли те да бъдат възложени на собствениците на жилищната сграда, които са живеели в имота при откриване на наследството. На второ място поставят въпроса дали по отношение на обслужващите жилището части, каквито са гаражът и лятната кухня, може въобще да се прилагат разпоредбите относно възлагането по чл.349, ал.2 ГПК. По така формулираните въпроси молят обжалването да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като произнасянето от страна на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делбата са били дворното място и построените в него гараж, лятна кухня и сутеренен етаж, докато следващите два етажа от сградата са индивидуална собственост на двете касаторки. На това основание те са претендирали да получат и спорните обекти, които имат обслужващо спрямо жилищата им предназначение. Относно сутеренния етаж и дворното място съделителите нямат претенции и те са изнесени на публична продан, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед на изложеното правните въпроси, поставени от касаторите и разрешени от въззивния съд имат определящо значение за изхода на спора и удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. От друга страна, разгледани във връзка с оплакванията в жалбата и особеностите, които произтичат от конкретната хипотеза по настоящото дело, тези въпроси имат отношение към правилното приложение в делбата на принципа за получаване на реален дял от делбените имоти, който се следва в постоянната съдебна практика по такива производства и е нарушен с въззивното решение. Отделно по въпроса за възможността за възлагане на гаража като самостоятелен обект е налице и противоречие с практиката на ВС и ВКС, която приема, че гаражът е обект със самостоятелно предназначение и може да бъде самостоятелен обект на собственост, съответно да бъде разпределен в самостоятелен дял при извършване на делбата- в този смисъл са например р.№ 1346/29.01.2009г. по гр.д.№ 4726/ 2007г., ІІ г.о., р.№ 269/ 27.07.2011 г. по гр.д.№ 1329/ 2010г. І г.о., както и по стара практика- напр.р.№35/ 90-І, р.№ 236/ 31.05.1996г. по гр.д.№ 60/ 96г. І г.о. на ВС и др.
По изложените съображения ВКС, в състав на І г.о. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и затова
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 14.01.2013 г. по гр.д.№ 822/ 2012 г. на Софийски окръжен съд по жалбата на Г. Б. К. и С. Л. М. в частта относно извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на една лятна кухня и гараж, построени в дворно място с идентификатор 65231.908.196 по кадастралната карта на [населено място].
Указва на касаторките Г. Б. К. и С. Л. М. да внесат по 100 лв. държавна такса по сметка на ВКС в седемдневен срок от съобщението, както и да представят в същия срок в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на таксата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: