Решение №332 от по гр. дело №2058/2058 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 332
 
София, 20.03.2009г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на седемнадесети  март  , две хиляди и девета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА   
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА    
                                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА    
                                                                 
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               5382/2008 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на п. срещу решение № 313/07.07.2008 год., постановено по гр.д. №229/2008 год. на Окръжен съд ,гр. Добрич , с което е отменено решение № 142/14.01.2008 год., по гр.д. № 1757/2005 год. на Районен съд гр. Д. и вместо него е постановено ново решение, с което министерство на п. е осъдено да заплати на В. П. П. сумата от 2 065 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на действията на съдия изпълнител при Съдебно изпълнителна служба при Районен съд гр. Ген. Тошево.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи относно липсата на пасивна материално правна легитимация на министерството да отговаря по предявения срещу него иск по чл.1,ал.1 ЗОДВПГ, доколкото съдебните изпълнители не са служители на МП и министерството не ръководи и не контролира тяхната дейност. Посочва се също така, че действията на съдебния изпълнител нямат характер на административна дейност с присъщите за нея властнически правомощия, каквото е изискването на чл.1 от ЗОДВПГ, както и обстоятелството, че събраните по делото доказателства, не установяват по категоричен начин наличието на вреди от действията на съдебния изпълнител. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което искът да бъде отхвърлен .
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК , приложено към въззивната жалба, касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване на решението с наличието на критериите, визирани в разпоредбата на чл.280,ал.1,т. 1 ,2 и 3 ГПК / виж допълнително изложение, изх. № 11-00-464/20.10.2008 год. и изх. № 11-00-464/17.11.2008 год. /,а именно наличието на съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Към изложението са представени копия от съдебни решения с оглед обосноваване на критерия по чл. 280,ал.1,т.1, и 2 ГПК.
Ответникът по касация В. П. П. от гр. Д., оспорва касационната жалба в писмено становище по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, с оглед разп. на чл.280,ал.1 ГПК, с нея следва да е повдигнат съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос , по който съдът се е произнесъл във въззивното решение. В случая повдигнатия съществен материално правен въпрос, който може да бъде извлечен от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на М. на п. , е относно пасивната материално правна легитимация на М. на п. относно незаконосъобразни действия или бездействия на съдебните изпълнители по ЗОДВПГ ; относно това дали дейността на съдебните изпълнители представлява административна дейност или е част от общата дейност по осъществяване на правораздаването в страната; дали ако се приеме, че тази дейност не е правораздавателна, съдебните изпълнители действат като органи по чл.1 ЗОДВПГ и с оглед на това може ли да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон, какъвто е ЗОДВПГ.
Част от приложените съдебни решения / решение №2842/27.01.2006 год. по гр. д. №2215/2004 год. на ВКС, ІV г.о. и решение №108/09.04.2004 год. по гр.д. № 333/2003 год. на ОС, гр. С. сочат на различни становища по тези въпроси, макар и при казуси, които не са изцяло аналогични както помежду си, така и с казуса, предмет на спора по настоящото дело.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая се налице изискването на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК – противоречива съдебна практика по съществени материално правни въпроси, повдигнати в жалбата и същата следва да бъде допусната до разглеждане.
Водим от горното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313/ 07.07.2008 год., постановено по гр.д. №229/2008 год. на Окръжен съд гр. Д..
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар