Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
София, 29.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 1288/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. /отм./
М. К. П., със съдебен адрес в гр. С., адв. Г. Ц. , е подала касационна жалба против решението на Окръжен съд – Смолян по гр. д. № 465/2007 год.
Ответниците В. Г. , М. И. , двете от гр. С. и С. Г. от гр. С., считат жалбата за неоснователна.
Ответникът Министерство на земеделието и горите не е взел становище по иска.
След проверка, касационният съд установи следното:
Смолянският районен съд с решение по гр. д. № 84/2005 год. е отхвърлил предявеният от М. П. срещу Д. Б. Г. и Министерство на земеделието и храните, иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ за два имота в землището на гр. С., м. „Д” /”К”/– нива с площ 2.240 дка, съставляваща част от имот № 0* и нива с площ 208 кв.м., част от имот № 0* възстановени на Д. Г. С решението е отхвърлен искът да бъде осъден Д. Г. да предаде владението върху посочените части на наследниците на Г. П. и е отхвърлен искът срещу Министерство на земеделието и храните /преди Министерство на земеделието и горите/ и Д. Г. да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищците – наследници на Г. П. сумата 480 лв. пропуснати ползи за периода 16. 12. 20000 г. до 16. 12. 2002 г.. Смолянският районен съд, с посоченото решение, е оставил без разглеждане, като недопустим, предявеният срещу Д. Г. иск да бъде осъден ответника М на земеделието и храните да отстъпи на ищците имот, равностоен на претендирания имот. Смолянският окръжен съд с въззивно решение от 16. 11. 2007 г. по гр. д. № 465/2007 год. е обезсилил решението на районния съд, с което се е произнесъл по същество, в частта, с която е отхвърлил иска чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу Министерство на земеделието и храните и в частта, с която е отхвърлил иска срещу Д. Г. да предаде владението върху посочените части от имоти на ищците и прекратил производството в тези части. С въззивното решение, Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския районен съд в останалата част. В хода на касационното производство е починал първоначалният ответник Д. Г. и заместен от наследниците му В. Г. , М. И. и С. Г.
Решението на въззивния съд за частично обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на исковото производство е правилно. Спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – установяване на притежанието на собствеността върху земеделска земя преди образуване на ТКЗС, е спор между лицата, претендиращи да са такива собственици. В случая няма твърдение, че МЗГ е било собственик на земята, отделно от обстоятелството дали такова юридическо лице е съществувало към онзи момент. С оглед на това въззивният съд точно е констатирал, че министерството не е процесуално легитимирано да бъде страна в спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обосновани са изводите на съда и относно недопустимостта на иска по чл. 108 ЗС срещу ответника Д. Г. да предаде владението на спорните земни площи, тъй-като ищците не са доказали налично право на собственост върху земята, възстановена им по реда на чл. 11 и следващите ЗСПЗЗ и липсата на материалноправна легитимация предопределя и липсата на процесуално право на ревандикационен иск.
Правилно е решението на окръжния съд, с което е потвърдено решението на районния съд в частта, с която е оставен без разглеждане искът срещу Д. Г. да бъде осъдено ответното министерство да предаде на ищците равностоен имот. Подобна претенция е лишена от правно основание и правилно е квалифицирана като недопустима. В ЗСПЗЗ и правилника за приложението му има предвидена възможност за обезщетяване на правоимащи лица с равностойни земи от общинския поземлен фонд, но съответните разпоредби предвиждат специален административен ред за това, който изключва гражданскоправния исков ред.
Въззивният съд се е произнесъл недопустимо като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която районният съд се е произнесъл по същество по иска с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ срещу Д. Г. , като го е отхвърлил. От изложението в исковата молба и твърденията на ищците в хода на двуинстанционното производство е очевидно, че те претендират за земни площи, които са представлявали част от земеделска земя, собственост на наследодателя им Г. П. и на наследодателя К, но към настоящия момент са включени в имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на ответника Д.становено е по делото, че възстановяването на земеделските земи на ищците и на ответника е извършено в стари реални грани. Съгласно чл. 18д ППЗСПЗЗ, възстановяването на земите в стари реални граници – съществуващи или възстановими, се осъществява ч. специална процедура, която включва съвместно уточняване със заявителите на границите на земеделските земи, изработване и обявяване на карти и регистър на земите, възможност на заинтересуваните лица да подадат възражения, решения на поземлената администрация по направените възражения, които решения подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. По настоящото дело няма данни и не се твърди от ищците, че те са оспорили по предвидения административен ред, решенията на поземлената администрация относно определяне на границите, в които се възстановяват земеделските земи, притежавани от наследодателите им Г. П. и К. П. Спорът между ищците и Д. Г. не е спор за притежаваните от наследодателите им земеделски земи преди образуване на ТКЗС, каквато е същността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а е спор за точното определяне на границите върху земната повърхност, в които имотите на наследодателите им следва да бъдат възстановени към настоящия момент. Този спор не е гражданскоправен, а е административноправен, защото касае действията и актовете на поземлената администрация при изработване на картите на стари реални граници и следва да бъде разрешен по административен ред. С оглед на изложеното, следва да бъдат обезсилени решенията по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и се прекрати исковото гражданско производство.
Въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 480 лв. обезщетение за лишаване от ползване на спорните площи, не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 218а, ал. 1, б. ”а” ГПК.
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. П. срещу решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 465/2007 г., с което е оставено в сила решението на Смолянския районен съд по гр. д. № 84/2005 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът срещу Министерство на земеделието и храните и Д. Г. за сумата 480 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството на касационно обжалване.
Определението за прекратяване на производството в тази част може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщението на страните пред друг състав на ВКС.
ОБЕЗСИЛВА решението от 16. 11. 2007 г. по гр. д. № 465/2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Смолянския районен съд по гр. д. № 84/2005 и решението на Смолянския районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. П. срещу Д. Г. иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за нива с площ 2.240 дка, част от имот № 0* и нива с площ 0.208 дка, част от имот № 0* двата имота в землището на гр. С. и ПРКРАТЯВА исковото производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 465/2007 год. в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: