Р Е Ш Е Н И Е
№ 362
гр. София, 30.06..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1487/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на П. С. А. и А. А. А. от гр. П. срещу въззивно решение № 76 от 14.01.2008г. по гр.д. № 2362/07г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззиввният съд е отменил решение № 52 от 28.05.07 г. по гр.д. № 3552/05 г. на Пловдивския районен съд в уважителната му част и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявеният от П. С. А. и А. А. А. против Я. Н. М. и А. А. М. иск за признаване за установено, че ищците са собственици по давност на тоалетна, находяща се в апартамент на първи жилищен етаж, в източната част на сградата, построена в УПИ * в кв.57-нов по плана на гр. П., ЦГЧ, състоящ се от стая, салон и кухня.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че през 1932г. Геню А. е прехвърлил на З. А. целия първи етаж от жилищната сграда, в която се намира процесната тоалетна. Впоследствие с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 23/59г., ответницата А, по време на барака си с Я. М. , е закупила част от този етаж – две северни стаи, салонче и баня, ведно с избено помещение и 1/8 ид.част от дворното място с общо ползване на намиращата се на етажа тоалетна, а с нот.акт № 138/65г. ищецът в първоинстанционното производство П. А. е закупил по време на брака му с А. А. южната стая, салон и кухня, заедно с избено помещение и 1/8 ид.част от дворното място с общо ползване на тоалетната. Понастоящем процесната тоалетна е приобщена към жилището на ищците, а връзката с жилището на ответниците е прекъсната, като е бил зазидан отворът на вратата, чрез която се е осъществявал достъп. При тези фактически данни съдът е приел, че придобитите от страните реални части от първия етаж на жилищната сграда не са отговаряли на изискванията на чл.155 ППИНМ от 1950г./отм./ за самостоятелни жилища, но че същите са придобили по давност идеални части от целия апартамент. Прието е също, че процесната тоалетна няма самостоятелно правно и техническо съществуване и не би могла да бъде предмет на сделка, отделно от жилището, нито би могла да се придобие по давност, тъй като следва собствеността на главната вещ.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касаторите, че въззивният съд не се е съобразил с обстоятелството, че същите с допълнителна молба са предявили и установителен иск за собственост на закупения от тях апартамент, в който впоследствие е била приобщена и процесната тоалетна, което е довело до неправилност на постановеното решение, са неоснователни, тъй като това обстоятелство няма никакво значение за крайните изводи на съда, още повече, че производството по делото по отношение на този иск е прекратено от районния съд и същият не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. Неоснователно е и оплакването за наличие на противоречащи си изводи, тъй като от една страна съдът бил приел, че жалбоподателите са станали собственици на закупеното от тях жилище по давност, а от друга – че тоалетната не може да бъде придобита по давност. Твърдяното противоречие в случая не е налице, тъй като в действителност решаващият съд е приел, че страните по делото са придобили по давност идеални части от целия апартамент, находящ се на първия етаж на жилищната сграда, а не че касаторите са придобили реална част от него. Неоснователен е и доводът, че обжалваното решение не е съобразено с дадените в ТР № 96/71г. на ОСГК на ВС разяснения, тъй като през 1959г. и 1965г. страните са закупили вече обособени преди сключване на сделките жилища. Действително, че в посоченото тълкувателно решение е прието, че при делба на заварени към 17.05.1963г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на изискванията на § 38 и 39 СПН/отм./, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища, но в тази хипотеза се имат предвид обособени жилища, които са отговаряли на действалите към момента на обособяването им нормативни изисквания за жилище. В разглеждания случай обаче по делото е установено, че закупените от страните реални части от апартамента на първия етаж на сградата не са отговаряли на изискванията на чл.155 от П. за плановото изграждане на населените места от 1950г./отм./, според който всяко жилище трябва да има най-малко преддверие, стая, кухня, клозет, килер и зимнично и таванско помещение (аналогична е и разпоредбата на чл.209 от Закона за благоустройството на населените места от 1941г.) доколкото не са имали самостоятелни тоалетни (едното жилище не е имало и кухня), като по делото липсват и данни кога е станало обособяването и по какъв начин. Обстоятелството дали е възможно обособяването на етажа на две самостоятелни жилища без значителни преустройства би имало значение при евентуална делба на същия, а не за изхода на настоящото дело, имащо за предмет установяване право на собственост върху намиращата се в него тоалетна, представляваща принадлежност към главната вещ – жилището. С оглед на казаното в случая правно ирелевантно е и обстоятелството дали понастоящем в жилището на ответниците съществува и друга тоалетна, поради което събраните във връзка с това обстоятелство свидетелски показания са неотносими към делото, а и със същите то не е установено по категоричен начин.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение № 76 от 14.01.2008г. по гр.д. № 2362/07г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: