О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 367
София, 30.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N1920/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 10020/07 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Р. А. П. срещу ОСЗ „П” иск по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за установяване право на възстановяване върху нива от 1,2 дка в м. „П”, ливада с площ от 1.6 дка в м. „Б”, ливада с площ от 1.1 дка в м. „К” и ливада от 1.5 дка в м. „Ю”, всички в землището на с. П. като недоказан.
С решение от 19.05.2009 г. по гр. д. № 246/2008 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното като е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд, че касаторката не е установила на какво основание наследодателят й е придобил право на собственост върху земеделските земи и че е бил носител на това право при кооперирането им.
Недоволна от решението е останала ищцата и го обжалва с доводи за необоснованост на извода за недоказаност на иска и неправилно прилагане на закона – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата ЗСЗ – П. не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторката е поддържала, че е наследник на К. Д. В. , в качеството й на негова съпруга, както и че той е бил собственик на описаните земеделски земи на основание наследяване от баща си Д. Наследодателят е декларирал земите през 1935 г., което е отразено в емлячния регистър и при образуването на ТКЗС са му били отнети.
Съдът е отхвърлил иска като неоснователен като е приел, че по делото не е установено на какво основание бащата на наследодателя е придобил право на собственост върху земите и че към момента на образуване на ТКЗС съпругът й да е бил собственик на същите.
С решението, отмяна на което се иска, съдът се е произнесъл по съществения за изхода на спора материалноправен въпрос за доказателственото значение на записването по партидата на наследодателя в емлячния регистър от 1935 г. и дали това е достатъчно доказателство, че е бил собственик на вписаните в регистъра земи и към момента на образуване на ТКЗС. Вторият въпрос е бил за това дали ищцата следва да установи правното основание, на което наследодателят Д, баща на съпругът й К. Д. В. , е бил собственик и на какво основание на имотите, предмет на иска, след като е заявила, че съпругът й К. ги е придобил на основание наследяване от баща си, както и че е бил носител на тези права при създаването на ТКЗС. За недоказан е намерил и твърдението, че тези имоти са били кооперирани чрез включването им в ТКЗС или друга стопанска организация или са били отвени от собственика.
Твърденито че въпросите се решават противоречиво се обосновават с представени решение и две определения по чл. 288 ГПК.
С решение № 1* от 15.11.2002 по гр. д. №249/02 г. на ВКС, V г. о. е уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Правните изводи за легитимацията на собственика са основани на протокол за земеустрояване, списък за задължителни държавни доставки на жито и гласни доказателства. Това решение е неотносимо, тъй като правните изводи са направени въз основа на друг вид писмени доказателства. Определенията на ВКС постановени в производство по чл. 288 ГПК не са актове на съда, с които се установява, че даден въпрос се решава противоречиво. Такива актове са само влезли в сила решения на съдилищата.
Въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, тъй като не се съобразява установената облекчена форма на доказване в производство по земеделска реституция, развило се по административен ред или чрез иск.
Налице е въведеното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.05.2009 г. по гр. д. № 246/2008 г. Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: