Р Е Ш Е Н И Е
№ 368
гр. София, 23.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1066 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. от ГПК /отм./.
С решението от 20.12.2007 год. по гр. д. № 270/2007 год. въззивният Ловешки окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение от 2.08.2007 год. по гр. д. № 155/2007 год. на Троянския районен съд, с което е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и прекратил производството по делото.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците Д. С. Д. и К. Ц. А., чрез пълномощника им адвокат Хр. В. , с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите за недопустимост на предявения иск и молба за отмяната му, като вместо това искът им бъде уважен.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Ответницата М. П. Д. я оспорва в писмена защита.
Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в жалбата основания, във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Спорът между страните е за принадлежността на правото на собственост върху два имота, представляващи № 1* с площ 0.842 дка – пасище в м. „Р” /”Б”/ и част с площ 3.300 дка от имот с № 1* целият с площ 4.026 дка – овощна градина в същата местност, които са възстановени с решение от 18.11.97 год. на ответницата, като наследник на А. Б. К. Ищците са поддържали, че тези имоти са част от имот на техния наследодател С, представляващ овощна градина с площ 5.100 дка в същата местност, разделен на две части от път – едната с площ 1.800 дка, другата – 3.300 дка, който заявили за възстановяване по ЗСПЗЗ. Въпреки, че първоначално заявлението им било уважено за заявената площ, с последващо решение на ОбСЗГ им е възстановен само имот № 1* с площ 0.986 дка – пасище, а останалата площ попада във възстановените на ответницата два имота, поради което са искали да бъде признато по отношение на ответницата, че те са собственици на спорните имоти.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и го уважил, обосновавайки изводите си на събраните на проведения оглед на мястото свидетелски показания и заключение на техническа експертиза относно границите на имотите.
Въззивният съд приел, че очертаният в исковата молба предмет на делото не сочи на породен спор за материално право към миналия момент на внасянето на имотите в ТКЗС, и самите ищци не поддържат такова твърдение. Спорът е породен след постановяване на решение № 3* от 28.02.2006 год., с което процесните имоти по картата на възстановената собственост в землището на селото са признати на ответницата, като наследник на А. К. , т. е. спорът е за правилността на възстановяването на собствеността по картата на имотите, претендирани от ищците като техни. Въззивният съд приел, че тази защита се осъществява по предвидената в чл. 18д ППЗСПЗЗ административна процедура, предвиждаща определяне на реалните граници на имотите, подлежащи на възстановяване, вкл. и чрез обжалване на картата на възстановените в съществуващи или възстановими стари реални граници имоти, но не и по общия гражданскоправен исков ред. Поради това и приел, че предявеният установителен иск е недопустим и обезсилил първоинстанционното решение с прекратяване на исковото производство.
Изводът е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Недопустимостта на предявения иск е обоснована от самите твърдения на ищците за неправилност на възстановяването на процесните имоти на ответницата, а основанието на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предполага наличие на спор за собствеността към миналия момент, чието разрешаване ще обуслови на кого да се възстанови собствеността. В настоящия случай страните не спорят относно това кой е бил собственик към образуване на ТКЗС на спорните два имота, спорът е съсредоточен относно определянето на границите на възстановените земеделски земи по подадените и от двете страни заявления за това. Самите ищци се позовават на възстановен им имот – овощна градина с площ 5.100 дка в м. „Б” с решението от 1.07.1993 год., т.6, от който с последващо решение само част е попаднал в картата на възстановените в реални граници имоти и им е възстановен, а останалата площ, обособена в два имота е възстановена на ответницата. Този спор правилно е приет от въззивния съд като предмет на предвидената в ППЗСПЗЗ специална административна процедура по оспорване на границите на възстановените земеделски земи, който изключва общия исков ред. Обжалваното въззивно решение е правилно и обосновано и следва да се остави в сила, водим от което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 20.12.2007 год. по гр. д. № 270/2007 год. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.