Р Е Ш Е Н И Е
№39
С., 25.04.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 02.03.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ЯКИМОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3611/2015 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4378/08.05.2015г.,подадена от Т. В. Т.,чрез пълномощника му адвокат Й. Й.,против решение №162/09.04.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№97/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №809/17.12.2014г.,постановено по гр.д.№106/2014г. по описа на Районен съд Хасково,с което се признава за установено по отношение на Т. В. Т.,че ищците Р. М. А. и С. К. А. са собственици на описания в решението недвижим имот,който е част от означения на скицата на вещото лице,намираща се на л.213 от делото,представляваща неразделна част от решението, и го осъжда да предаде владението на тази реална част от имота,както и е осъден Т. В. Т. да заплати на Р. М. А. и С. К. А. сумата от 4 857,09 лева,представляваща обезщетение за ползване на реална част от 10.38 кв.м от посочения имот,от което са били лишени ищците,за периода от време посочен в решението.
Ответниците по касационната жалба Р. М. А. и С. К. А.,чрез пълномощника си адвокат Д. А.,считат въззивното решение за правилно и обосновано,поради което жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставена в сила.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд,че по силата на транслативната сделка от 2004г. ответникът Т. Т. е придобил само собствеността на описания магазин от 15,40кв.м,но не и процесното помещение от 10,38 кв.м,наименовано „вътрешно стълбище и подстълбищно помещение” и представляващо реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18.Във връзка с направеното с отговора на исковата молба от ответника Т. възражение ,че е придобил това помещение по силата на давностно владение,започнало да тече от датата на сключване на предварителния договор между страните, от 08.09.2003г.,съдът е приел за доказано твърдението относно началния момент на това владението.Съдът е отбелязъл,че предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот не прехвърля правото на собственост,но е индиция за начало на давностно владение и за промяна намерението на купувача да свои имота,което като фактически въпрос подлежи на доказване.След анализ на събраните по делото доказателства,във връзка с упражняваното от ответника владение върху процесната част от имота,съдът е стигнал до извода,че същото е продължило необезпокоявано до 24.10.2006г.,когато за първи път ищецът Р. А. е отправил нотариална покана до ответника Т.,с която заявил собственически права върху имота и е посочил че това действие следва да се цени като прекъсващо течението на придобивната давност.Наред с това,съдът е отчел и предприетите от ищците постъпки за възвръщане на владението върху спорната част от имота по съдебен ред-чл.126ж ГПК/отм/,които несъмнено прекъснали тази давност,въпреки че претенцията на ищците била отхвърлена,това не изключва прекъсване на давността,поради което за периода от 08.09.2003г. до 24.10.2006г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок на придобивната давност,а от този момент започнала да тече нова давност-прекъсната с предявения иск за собственост-20.01.2014г.В тази връзка,съдът е преценил като правилен крайния извод на първоинстанционния съд,че ответникът Т. не доказва придобиването на правото на собственост върху процесната реална част от имота на заявеното оригинерно основание.
С определение №471/15.12.2015г.,постановено по делото,касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание член 280,ал.1,т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото правни въпроси: прекъсва ли течението на придобивната давност нотариалната покана,с която да заявени собственически права спрямо владелеца,както и с предявяване на молба за възстановяване на владението по реда на член 126ж ГПК/отм/?
Констатирано е противоречие на обжалваното решение,при разрешаване на правните въпроси,със задължителната практика на ВКС-Решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. по описа на ВКС,ІІго,Решение №92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС,ІІго и Решение №170/11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на член 29- ГПК.
По въпросите,по които е допуснато касационното обжалване:
Според възприетото с тази задължителна практика на ВКС, прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми,както и на ония искове,например исковете за делба,с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост между определени лица,както това става с решението за допускане на делбата.Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД,давностният срок на владение се прекъсва само с оперделени,изрично посочени действия.Едно от тях е предявяването на установитилен или осъдителен иск за собственост за спорния имот,предявен от собственика срещу владелеца на имота,тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото,като ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната,ако се уважи,след влизане в сила започва да тече нова давност,а изтеклата губи своето значение.Освен това,давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца-в този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС.Отправянето на нотариална покана от лице,което заявява със същата собственически права върху имота до владелеца на този имот,няма за последица прекъсване на течението на придобивната давност в полза на последния,защото е извън кръга на действията,визирани в горепосочените хипотези,както и заявяването на претенцията по член 126ж ГПК/отм/,свързана с молба до районния съд за възстановяване на владение по административен ред,когато лицето е било лишено от владението на недвижим имот по насилствен или скрит начин,която претенция,също не се обхваща от посочените с цитираното със задължителна практика на ВКС ,още повече че така отправената молба в настоящия случай е била отхвърлена.
По основателността на касационната жалба:
С оглед дадения отговор на правните въпроси,касационният съд намира въззивното решение за неправилно.
С депозираната искова молба вх.№1128 от 20.01.2014г. ищците Р. М. А. и С. К. А.,са предявили ревандикационен иск против Т. В. Т.,с което са поискали да се признае за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на 11,60 кв.м/изменен с допуснато в с.з. от 14.10.2014г. пред РС Хасково, като е намален на 10,38 кв.м/ от Магазин №3 със североизточно изложение,находящ се на първи етаж на бившия ресторант”В.”,преустроен съгласно одобрени строителни книжа в магазини,със застроена площ от 15,40 кв.м при описани в молбата граници,както за осъждане на ответника за им предаде владението върху този имот.Както се посочва в исковата молба, с нотариален акт №64 от 19.11.1998г. ищците придобили правото на собственост върху описания магазин №3-с площ от 15,40 кв.м,по силата на извършена замяна с К. Г. Г. и В. К. Г.,който магазин преустроили по одобрени строителни книжа и към същия е присъединено вътрешно стълбище и подстълбищно помещение,част от придобития от ищците преди това, с Договор от 15.12.1997г. от [община], недвижим имот:Бар „В.” в[жк]Х. с разгъната площ 413 кв.м,включващ помещение дискотека от 221 кв.м,складови помещения от 84,25 кв.м и машинно помещение 9,16кв.м,вътрешно стълбище и подстълбищно помещение 11,14 кв.м,авариен изход-външно стълбище 33,54кв.м и общи части на сградата 53,84 кв.м,представляващ част от втори етаж на западно крило на комплекс”В.”,построен в парцел ІІІ,кв.651 по плана на [населено място],в резултат на което преустройство площта магазин №3 е от 27 кв.м.Предмет на заявената ищцова претенция е именно тази присъединена част към Магазин №3,тъй като по силата сключения между тях и ответника Т. В. Т. договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №83 от 27.12.2004г., Магазин №3 е със застроена площ от 15,40 кв.м.
Видно от данните по делото,страните са сключили на 08.09.2003г. предварителен договор за бъдещо сключване на договор за покупко- продажба на недвижим имот/лист 56 от делото/,с предмет собственият на Р. М. А. и съпругата му С. К. А. недвижим имот,а именно, съгл.т1 от същия:Магазин №3 със североизточно изложение,находящ се на първия етаж от сградата на бившия ресторант”В.”,преустроен съгласно одобрени строителни снижа в магазини,със застроена площ от 27 кв.м,ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,като съгласно т. 8 от този предварителен договор продавачите предават владението на купувача Т. В. Т. върху описания в пункт първи на договора недвижим имот в деня на сключването му,от който момент последният владее имота.По силата на сключения договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт №83 от 27.12.2004г./лист 16 от делото/,Р. М. А. и С. К. А. продават на Т. В. Т.,собственият си недвижим имот:магазин №3,със североизточно изложение,находящ се на първия етаж в сградата на бившия ресторант”В.”,преустроен съгласно одобрени строителни книжа в магазини,със застроена площ 15,40 кв.м,при описани граници.Следователно,с осъществената сделка купувачът Т.,настоящ ответник, е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект,който към този момент реално е с площ от 27 кв.м,а според данните по заключението на съдебно-техническата експертиза-лист 212 от делото-отразената със съответния идентификационен номер площ на магазина по кадастралната карта от 2006г. площ на магазина е 25,78 кв.м,въпреки,че в нотариален акт №83/2004г. площта е отразена като 15,40 кв.м.Безспорно в този вид и в този обем е предадено владението върху процесния магазин,още при сключването на предварителния договор между страните-08.09.2003г.,съгласно т.8 от същия,което и самите ищци посочват в исковата си молба.С оглед на така установеното с доказателствата по делото,ответникът владее имота/включително и процесната част от същия/ от сключването на предварителния договор между страните,без е губил това си владение и понастоящем се намира в имота.След като по сключения договор за покупко-продажба,ответникът е закупил самостоятелен обект,последният е придобил правото на собственост върху този обект в целия му обем,така както му е бил предаден от купувача,като отразената площ в нотариалния акт,обективиращ сделката не е индивидуализиращ белег на имота.Дори и да се приеме,че волята на страните по сключения договор за покупко-продажба,което е било прието от въззивния съд с обжалваното въззивно решение, е за недвижим имот с площ 15,40 кв.м,а реално му е предадена и процесната част от имота,то последният я е придобил по изтекла в негова полза придобивна давност.Това е така защото,с оглед дадения отговор на правните въпроси,нито нотариалната покана отправена от ищците до ответника на 24.10.2006г.,нито подадената от тях молба по член 126 ж ГПК/отм/,по което приключило производство по ч.гр.д.№1897/2006г. по описа на Хасковски районен съд,с което е отхвърлена молбата,са довели до прекъсване на теклата в полза на последния придобивна давност върху процесната част от имота.След като е установено с доказателствата по делото,че през целия този период от 08.09.2003г. ответника Т. владее имота,като това негово владение е явно,непрекъснато,несмущавано и манифестирано,с намерението да го свои,неговото възражение,че е придобил процесната част от имота по давност неправилно е било прието от въззивния съд като недоказано.Напротив, такова е налице за целия период от предаването владението на имота на 08.09.2003г. до предявяването на иска по член 108 ЗС-20.01.2014г.,с който се прекъсва течението на давността,като изискуемият от закона срок от 10 години,съгласно член 70 ал.1 ГПК към този момент е изтекъл,поради което ответникът Т. Т. се легитимира като собственик на процесните части от имота,предмет на предявения ревандикационен иск.
С оглед изложеното,предявеният иск с правно основание член 108 ЗС се явява неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отменено въззивното решение като неправилно и касационният съд се произнесе по съществото на спора,като се отхвърли предявеният ревандикационен иск.
При този изход на спора,обективно съединените искове,свързани с искане за заплащане на обезщетение от ответника Т. В. Т. на ищците Р. А. и С. А.,за лишаване от ползване на имота, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание член 78,ал.3 ГПК,на касатора Т. В. Т. следва да се присъдат направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 533,14 лева,съгласно приложените доказателства и списък за разноските.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №162/09.04.2015г. на Хасковски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№97/2015г. по описа на същия съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Р. М. А. и С. К. А. против Т. В. Т.,за признаване за установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на следния недвижим имот:реална част с площ от 10,38 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта 77195.710.95.1.18 в Х. по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-63805.10.2006г. на ИД на АК , с адрес: Х., жк О., комплекс В., ет.1, който се намира в сграда с идентификатор 77195.710.95, предназначение: за търговска дейност, брой нива 1, площ по документ 15,40 кв.м., а по КК – 25,55 кв.м., измерена на място 25,78 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 77195.710.95.1.17, 77195.710.95.1.19, под обекта – няма, над обекта – 77195.710.95.1.45,и за осъждане на Т. В. Т. да предаде владението на Р. М. А. и С. К. А. на гореописания недвижим имот,на основание член 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Р. М. А. и С. К. А. против Т. В. Т.,с правно основание член 59 ЗЗД,за осъждане на ответника Т. В. Т. да заплати на ищците сумата от 4857,09 лева, представляваща обезщетение за ползване на реална част от 10,38 кв.м. от имот с идентификатор 77195.710.95.1.18, от което били лишени ищците, считано за периода от 22.04.2008г. до завеждане на делото – 20.01.2014г.; сумата от 1873,36 лева, представляващи мораторна лихва, считано от 22.04.2010г. до предявяване на иска – 20.01.2014г.; сумата от по 91,00 лева месечно, считано от предявяване на иска до предаване на владението.
ОСЪЖДА Р. М. А. и С. К. А. да заплатят на Т. В. Т. сумата от 533,14 лева/петстотин тридесет и три лева,14 ст./,разноски по делото за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: