Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр. София, 30.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1239 по описа за 2008 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” и сл. ГПК /отм./.
С решение № 743 от 2007 год. /без посочена дата/ по гр. д. № 631/2007 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение по гр. д. № 1783/2006 год. на Пазарджишкия районен съд в частта му, с която е признато, че ищците В. Н. Н. и И. А. Н. са собственици на 2/6 ид. ч. / над размера от 3/6 до 5/6 ид. ч./ от описания недвижим имот в гр. П. и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от тях против ответниците иск за собственост на горните 2/6 ид. ч. от имота. В останалата част, с която е уважен установителния им иск за собственост на 3/6 ид. ч., първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд.
Въззивното решение е обжалвано от двете страни с касационни жалби, подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./.
Ищците В. и И. Н. , чрез пълномощника им адвокат Е. Бързанова, го обжалват в отхвърлителната му част с оплаквания за неговата неправилност в тази му част и искане за отмяна.
Ответниците Е. Б. , Й. Г. , Д. К. , Г. Н. , С. К. и Г. К. , чрез пълномощника им адвокат Й. Ц. , обжалват решението в потвърдителната му част с доводи, че ищците не могат да се легитимират като собственици и на 3/6 ид. ч. от имота, тъй като разпоредителната сделка между тях и наследодателя им е нищожна. Молят за отмяна на решението в тази му част и вместо това искът се отхвърли и относно 3/6 ид. ч. от имота, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата К. Н. Н. поддържа становището на останалите ответници.
Върховният касационен съд на РБ, състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, приема следното:
Ищците са искали да се признае за установено по отношение на ответниците, наследници по закон на починалия на 5.03.2004 год. Никола К. , че са собственици на прехвърлените им от последния 5/6 ид. ч. от описания недвижим имот, предмет на нот. актове № №* и 33/2003 год. Към момента на прехвърлителната сделка праводателят им е бил страна по делбено производство по гр. д. № 493/2003 год., приключило с влязло в сила решение по допускане делбата на същия имот между него с дял 5/6 ид. ч. и Е. В. с дял 1/6 ид. ч., като предмет на делбата е наследството на съпругата му М. К. , сестра на другата съделителка.
Във втората фаза на съдебната делба поради смъртта на Н. К. са конституирани неговите наследници по закон, настоящите ответници. Приобретателите по сделката и настоящи ищци, не са участвували в делбата, която е приключила с изнасяне на публична продан на имота и теглене на жребий за разпределение на движимите вещи по окончателния разделителен протокол.
Доколкото ищците не са участвували в делбата на процесния имот, завършила с участието на наследниците по закон на праводателя им, то решението за извършването й чрез изнасяне на публична продан на имота не може да им се противопостави. Направеният в тази насока извод на въззивния съд за допустимост на производството е правилен.
За да уважи иска до размер 3/6 ид. ч. /или ? ид. ч./ от имота, въззивният съд приел, че това е частта на съделителят Н, притежавана от него на собствено основание от прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на съпругата му М. К. , чието наследство е предмет на делбеното производство между него и сестра й, в качеството им на нейни наследници по закон. Правото му на собственост върху тази част не произтича от наследството, поради което и разпореждането с нея е валидно, с оглед неприложимостта на възражението по чл. 76 ЗН. Обратният извод е направил за частта в размер на 2/6 ид. ч. от имота, представляващи частта му от наследството на съпругата му, съгласно чл. 9, ал. 2, предл. 2 ЗН – 2/3 от останалата в наследство ? ид. ч. от имота, за която част съдът е приел, че възражението на ответниците за нищожност на разпореждането е основателно, с оглед невъзможността да настъпи условието за валидиране на сделката в тази й част – съделителят Н. К. е починал два дни след влизане в сила на решението по допускане на делбата и е невъзможно поставянето в негов дял на прехвърления имот.
Този извод на въззивния съд е направен в нарушение на чл. 76 ЗН. Съдът не е съобразил факта, че предмет на делбата по гр. д. № 493/2003 год. е наследството, останало след смъртта на М. К. и извършеното разпореждане с дял от това наследство /каквото представлява разпореждането на Н. К. в полза на настоящите ищци/ може да се оспорва от другата наследница на наследодателката. Както е разяснено в ТР № 1/2004 год. на ВКС, в мотивите на т. 1, разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват и на нея не могат да се позоват лица, които не са страни по сделката или сънаследници. В диспозитива на цитираното ТР – т. 1 изрично е посочено, че легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост /какъвто е настоящия процес/ са само съделителите-сънаследници, неразпоредили дела си, каквото качество не притежават настоящите ответници. Същите, в качеството им на наследници на прехвърлителя по сделката с наследствения дял от наследството на М. К. , не могат да се позозават на недействителност на разпореждането в полза на ищците, каквото право има единствено Е. В. , която не го е упражнила в делбеното производство. В т. 2 от същото Тълкувателно решение е посочено, че легитимирани да се позоват на чл. 76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само съделителите сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследникът прехвърлител. Поради това и разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима, а възражението от страна на ответниците за недействителност на разпоредителната сделка в полза на ищците е неоснователно. Последната е валидна и е е породила правните последици по прехвърляне и на частта на прехвърлителя, получена от него по наследство от съпругата му, поради което и ищците се легитимират като собственици на прехвърлената им 5/6 ид. ч. от имота. Изводът на въззивния съд е в нарушение на материалния закон, поради което и въззивното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част и вместо това се постанови друго, с което се уважи иска и за 2/6 ид. ч. от имота. В останалата му част същото следва да се остави в сила.
Разноски по делото не се претендират от ищците, поради което и такива не им се присъждат.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението с № 743/2007 год. по гр. д. № 631/2007 год. на ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в частта му, с която е отхвърлен иска за 2/6 ид. ч. от имота и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по отношение на Е. Г. Б., Й. К. Г., Д. К. К., Г. А. Н., С. А. Комсиийска, Г. А. К. и К. Н. Н., че В. Н. Н. и И. А. Н. са собственици на 2/6 ид. ч. от имот, представляващ УПИ * – 2061 с площ 375 кв. м. в кв. 69а по плана на гр. П., както и от построените в него сгради.
ОСТАВЯ В СИЛА горното решение в останалата му потвърдителна част относно останалите 3/6 ид. ч. от имота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.