ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 415
гр.София, 16.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Добрила Василева
Членове: Гълъбина Генчева
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 587 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 34 от 14.01.2009 г., по гр.д. № 706/2008 г., на Софийския окръжен съд се обезсилва решение от 18.06.2008 г., по гр.д. № 577/2007 г., на И. районен съд, с което е допусната делба между Р. Н. П., В. В. П. и К. С. П. на дворно място, с площ от 816 кв.м., находящо се в гр. Д. баня, урегулирано от 822 кв.м., с неуредени сметки по регулация, съставляващ УПИ *, в кв.29 по плана на гр. Д. баня и граници: от две страни улици, парцел **** и парцел ****, заедно с построената в дворното място масивна едноетажна жилищна сграда, при квоти: за Р. Н. П. и В. В. П. – по ? идеална част, а за К. С. П. – ? идеална част.
За да приеме предявения иск за недопустим и да прекрати производството по делото, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците В, починал 2007 г., е притежавал в съсобственост заедно с брат си С. Й. П. , по наследство от техния баща, дворно място в гр. Д. баня, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда. Със съдебна спогодба от 12.10.1982 г., по гр.д. № 389/1982 г., която И. районен съд е одобрил, двамата братя са поделили наследствения имот като северната вила и западната част от дворното място са поставени в дял на С. Й. П. , а наследодателят на ищците В е получил в дял южната вила и източната част от дворното място. Въз основа на постигнатата съдебна спогодба са съставени нотариални актове, с които всеки от съсобствениците е признат за собственик на самостоятелен обект (вилна сграда) от масивната жилищна сграда и на ? идеална част от дворното място. Въззивният съд е приел, че твърденията за неподеляемост на съществуващата масивна сграда и за нищожност на договора за спогодба са необосновани, а с одобряването й от съда се урежда окончателно въпроса за прекратяване на съсобствеността, което обвързва както наследниците, така и правоприемниците на сключилите съдебната спогодба. В тази връзка, решаващият състав е приел, че е недопустимо пререшаването на въпроса за съсобствеността, след като има влязъл в сила акт на съда, още повече, че след делбата, дворното място е станало обща част, която не може самостоятелно да бъде предмет на делба.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. Н. П. и В. В. П. , които поддържат, че съдът не е приложил точно закона по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос свързан с характера и значението на съдебната спогодба. Твърди се, че поставения за разглеждане конкретен правен спор има значение за уеднаквяване на съдебната практика и по въпроса за точното приложение на чл.62, ал.1 от ЗТСУ (отм.), когато се одобрява съдебна спогодба без одобрен за това архитектурен проект, а обстоятелството, че съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение, съгласно чл.125, ал.3 ГПК (отм.), не е основание да се приеме, че правният спор е разрешен с влязло в сила решение, което да е основание за прекратяване на делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд, по гр.д. № 706/2008 г. Разглежданите съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси за ликвидиране на съсобствеността върху имот чрез съдебна спогодба, обуславят съдържанието на съдебното решение и са от значение за точното и еднакво прилагане на закона. Признаването на договорния характер на съдебната спогодба не се променя с одобряването й от съда, с оглед на което нейният ефект може да бъде премахнат по известните способи за атакуване на всеки друг договор. В конкретния случай, доводите за нищожност на съдебната спогодба са разгледани, но съдът не е постановил решение по същество, с което да се даде отговор на въпроса за валидността на одобрената спогодба и да се даде сигурност на страните по спора. Доказателствата по делото водят до извода, че останалите в наследство две обособени вилни сгради са поделени, а дворното място представлява обща част, което не може да бъде самостоятелен предмет на делба. В този смисъл, представените съдебни решения за приложението на чл.62, ал.1 от ЗТСУ (отм.) не се отнасят за конкретния случай, тъй като са постановени във връзка с въпроса за необходимостта от одобрен архитектурен проект при обособяване на самостоятелни дялове в отделен обект на делба, а не при прекратяване на съсобствеността чрез подялбата на съществуващи самостоятелни обекти, които са предмет на делба.
С оглед изложените обстоятелства, касационно обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси обуславят крайния изход на делото и ще допринесат за точното и еднакво прилагане на закона – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 14.01.2009 г., по гр.д. № 706/2008 г., на Софийският окръжен съд.
Д. да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.