Р Е Ш Е Н И Е
№ 437
гр. София, 10.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1841/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на “К” АД, гр. П. срещу въззивно решение № 351 от 01.08.2007г. по в.гр.д. № 286/07г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “б” и ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
С решение № 65 /без дата/, постановено по гр.д. № 103/03г. на Петричкия районен съд е признато за неверно отразеното в акт за държавна собственост № от 18.12.2000г. и нот.акт № 172/04г. в частта, относно 6, 375 дка от по-голяма нива от 15 дка, находяща се в землището на с. П., м.”Ч” /”А”/, понастоящем имот № 0* по скица-проект на ОСЗГ П. , образуван от имот № 2*ъс същото решение райнният съд е признал за установено по отношение на “К”ЕАД, гр. П. ликвидация/ и “К” ООД, гр. П., че Е. А. Т., В. А. Н., В. А. Т., М. А. Д., С. Х. Г. , С. С. Г., П. С. Г., А. С. Г., Ж. С. Г., С. И. Т. и В. Г. Т. са собственици на посочения имот с площ от 6, 375 дка и е осъдил ответниците да им предадат владението върху него, както и да им заплатят разноските по делото.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по жалба на втория ответник, е оставил първоинстанционното решение в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са наследници на А. Г. Д. , кайто е починал през 1984г. С решение № 3* от 19.11.03г. на ОСЗГ- П. , издадено въз основа на решение № 155 от 19.08.02г. по адм.д. № 28/01г. Петричкия районен съд, на същите е въстановено правото на собственост върху процесния имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. На 18.12.2000г. е бил съставен акт за частна държавна собственост № за имот с кад. № 0* по земеразделителния план на с. П., Община П. с площ 17 556 кв.м. (процесният имот е част от този имот), който имот е бил включен в капитала на първия ответник „Калабак – 99“ ЕАД, гр. П.. С нот.акт № 172/04г. същият го е продал в хода на процеса на втория ответник на „Калабак – 2000“ АД, гр. П., ведно с посторените в имота сгради. За да уважи иска въззивният съд е приел, че предпоставките за възстановяване правото на собственост върху процесния имот в полза на ищците са били налице, тъй като техният наследодател го е владял преди внасянето му в ТКЗС в продължение на повече 20 години и е бил негов собственик по давност съгласно отменения Закон за давността като се е позовал на показанията на свидетелите В, роден през 1922г. и С. , роден през 1933 г. Прието е също, че имотът се владее от ответниците без наличие на противопоставимо на ищците основание, доколкото първият ответник не е притежавал правото на собственост върху имот и не е могъл да го прехвърли на втория ответник.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.
Изводът на въззивния съд извод, че наследодателят на ищците е владял процесния имот преди внасянето му в ТКЗС в продължение на повече 20 години и го е придобил по давност, респ. че предпоставките за възстановяване правото на собственост върху него в полза на ищците са били налице, е направен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.218б, ал.1, “б.” ГПК/отм./. За да се приеме, че едно лице е придобил недвижим имот по давност е необходимо по делото да бъде установено по категоричен начин, т.е. при условията на пряко и пълно доказване, че то го е владяло непрекъснато в посочения от закона срок. В случая решаващият съд не е изложил съображения кога е започнало владението и кога имотът е бил внесен в ТКЗС за да може да се прецени дали действително същият е придобит от наследодателя на ищците на оригинерно основание – придобивна давност. Наред с това, доколкото е ноторно известно, че територията на Община П. е била присъединена към Ц. България в резултат на водените през 1912 –1915г. войни и е била част от т.н. “нови земи”, по отношение на които е намирал приложение Законът за уреждане на недвижимита собственост в новите земи от 1921г. и последващият Закон за уреждане на недвижимата собственост в земите присъединени към царството 1913 и 1915г. от 1941г., с който първият е отменен, въззивният съд е следвало, въз основа на данните по делото, да прецени дали по силата на посочените закони процесният имот не е бил държавна собственост, в каквато насока са направените от касатора доводи, тъй като за такива имоти е съществувала забрана за придобиването им по давност – чл.222 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията от 1934г./отм./, чл.15 от Закона за държавните имоти от 1941г./отм./, чл.3 от Закона за държавните имоти от 1948г./отм./, респ. чл.86 от действащия Закон за собствеността от 1951г. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото жалбоподателят черпи права от първия ответник, което дружество е било образувано с държавно имущество, за него съществува правен интерес от оспорване предпоставките за реституция на напроцесния имот в полза на ищците, независимо че не заявява свои права върху него към момента на включването му в ТКЗС. Неизлагането на мотиви относно релевантните за правния спор факти от въззивния съд представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.188, ал.1 и чл.189, ал.2 ГПК/отм./, което води до касиране на въззивното решение.
За пълнота на изложението и във връзка с направеното в касационната жалба оплакване, че касаторът не е бил редовно призован за проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 07.06.2007г. следва да се отбележи, че то е неоснователно, тъй като в действителност същият е бил редовно призован по реда на чл.48 ГПК/отм./ на 14.05.07г. като изпратената до него призовка е била получена от лицето Р. Н. П. , заемаща длъжността касиер-счетоводител. Доводът, че това лице никога не е било служител на дружеството не е подкрепен с доказателства, а от обстоятелството, че същото е получило призовката и на първия ответник (адресът на управление на двете дружества е един и същ) не може да се направи такъв извод. Неоснователно е и оплакването за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното решение, тъй като от изложените съображения на съда ясно личи волята му за уважаването на предявения иск, независимо от допуснатата в тях грешка (на стр.3 от мотивите към решението е прието, че жалбата е неоснователна и че районният съд правилно е “отхвърлил”, вместо “уважил” иска). Доводът, за недопустимост на постановенето решение, тъй като съдът се е произнесъл с установителен диспозитив, без да е бил сезиран с установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, е също неоснователен, тъй като ревандикационният иск по чл.108 ЗС включва и инцидентния установителен иск за собственост. Без значение за допустимостта и правилността на постановеното решение е и фактът, че с него е оставено в сила решението на районния съд, с което искът е уважен по отношение на “К” ООД, гр. П. жалба по неизвестни причини също е подадена от “К” ООД), вместо по отношение на конституираното като страна по делото “К” АД, гр. П., тъй като в случая се касае до очевидна фактическа грешка, която може да се поправи винаги по предвидения в ГПК ред. Казаното с нищо не се променя от обстоятелството, че и в мотивите към решенето си съдът е посочил като ответник “К” ООД, доколкото той не е изразил воля да осъди друго лице, а не страната по делото.
С оглед изложеното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ обжалваното решение следва да се отмени, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 351 от 01.08.2007г. по в.гр.д. № 286/07г. на Благоевградския окръжен съд.
В р ъ щ а делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: