4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
София, 12.01 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова
при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1432/2009г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Щ.,гр.С, и В. Д. Ч.,гр.Ч., приподписана от адвокат П.Колев, срещу въззивно решение №240 от 27.10.2009г. по гр. дело № 254/2009 г. на С. окръжен съд.
С определение от 18.08.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1, т.3 ГПК по правни въпроси относно предпоставките за влизане в сила на решението по чл.289 ГПК вр.чл.291 ГПК /отм./ и с какъв диспозитив се произнася въззивният съд в решението си, след като констатира недопустимост на първоинстанционното решение, поради това, че е продължено производството по делбата във втората и фаза чрез теглене на жребий, преди да е влязло в сила решението по разделителния протокол.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация В. Г. Ч., гр.Ч., оспорва жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.Ответникът по касация А. С. П. оспорва жалбата.
ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решение №152 от 06.10.2008г. по гр.д.№124/2005г. на Ч. районен съд и решение № 32/23.04.2009г. по гр.д.№ 124/2005г. на Ч. районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на частна жалба вх.№1304/2009г., подадена от Т. П. против разпореждане от 09.06.2008г. за връщане на въззивната и жалба, вх.№655/2008г. С решение №54/2008г. е обявен за окончателен разделителен протокол, съгласно който допуснатите до делба имоти се разделят на пет дяла със съответната стойност. С решение № 152/2008г. е постановено поставяне в дялове, съгласно проведения жребий, на имотите на съответните съделители и е присъдено уравняване на дяловете. Въззивният съд е приел, че решението на първоинстанционния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.291 ГПК /отм./, тъй като въпреки констатацията на съда в обратен смисъл, решението по разделителния протокол не е влязло в сила. Това следвало от молба на съделителката Т. П. вх.№1304/2009г., която въпреки непрецизните формулировки и нередовности представлявала частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба на Т. П..
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав приема следното :
По начало и съобразно разпоредбата на чл.209,ал.1 ГПК /отм./, при проверката, която служебно извършва въззивният съд за допустимост на първоинстанционното решение, той следва да обезсили последното при констатация, че е недопустимо, а не да го отмени като незаконосъобразно. Това следва от правомощията на въззивния съд като инстанция по същество, съгласно разясненията, дадени с ТР №1/04.01.2001г., ОСГК. В производството по въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния съд, постановено по чл.291 ГПК /отм./, с която е сезиран въззивният съд и в рамките на която дължи произнасяне, той не може да достигне до констатация за недопустимост на атакуваното решение по чл.291/отм./ като тълкува за първи път дали подадената от някоя от страните молба по първоинстанционното дело в приключилото производство по чл.289 ГПК /отм./, представяавлява частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на въззивна, респ.частна жалба по делото, а оттук, че е налице невлязъл в сила предходен съдебен акт по чл.289 ГПК /отм./.
В разглеждания случай по делото е установено, че с решение № 54/2008г. по гр.д.№ 124/2005г. на Ч. районен съд е обявен за окончателен разделителен протокол, съгласно който допуснатите до делба имоти се разделят на пет дяла със съответната стойност. Въззивната жалба срещу това решение, подадена на 21.03.2008г. от адвокат П. в качеството и на пълномощник на ищците по делото, в т.ч. и на Т. П., е върната поради невнасяне на указаната държавна такса, с влязло в сила разпореждане от 28.05.2008г. С разпореждане от 09.06.2008г. е върната подадена самостоятелно, но след първата обща /на 24.03.2008г./ въззивна жалба на Т. П. срещу същото решение. Молбата на П. от 19.06.2008г., в която се сочи, че е налице очевидна фактическа грешка при определяне на държавната такса, незаконосъобразно и извън предмета и рамките на въззивната жалба с която е сезиран въззивният съд, е тълкувана като частна жалба срещу разпореждането за връщане на описаната въззивна жалба. В следствие на това съдът е достигнал до незаконосъобразен извод, че производството по чл.291 ГПК /отм./ е недопустимо, поради това, че не е влязло в сила решението по чл.289 ГПК /отм./.
В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да се произнесе с по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №240 от 27.10.2009г. по гр. дело № 254/2009 г. на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: