Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. С., 01.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.К.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1417/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Г. А. и А. А. А. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 133 от 06.04.2005г. по гр.д.№ 1730/03г. на Бургаския районен съд. Молителите поддържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, че по надлежния съдебен е установена неистинността на документ, както и че е налице противоречие на посоченото решение с друго влязло в сила решение, поради което искат същото да бъде отменено.
Ответниците по молбата Б. К. К. и К. Г. К. вземат становище за нейната недопустимост, респ. за неоснователност, а останалите ответници не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителитe, приема следното:
С атакуваното решение Бургаският районен съд е прогласил нищожността на договор за продажба на право на строеж, сключен с нот.акт 64/97г.; приел е за установено по отношение на Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К., че Д. Г. А. и А. А. А. не са собственици на 1/3 ид.част от жилищна сграда и магазин, построени в УПИ ІІІ-232 в кв.18 по плана на ж.к.”Л.”,[населено място] и е отхвърлил предявения от Д. Г. А. и А. А. А. против Б. К. К., К. Г. К., А. К. К. и С. П. К. иск за делба на имота.
Прието е, че към момента на сключването на договора за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 64/97г., с който А. А. е закупила от лицата И. П. И. и С. Н. И. 1/3 ид.част от правото на строеж на жилищната сграда, същата е била изградена, а правото на строеж – реализирано. С оглед на това е прието, че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на предмет и че А. А. и Д. Д. не притежават права върху имота.
Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл.305, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.
В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на влязло в сила решение № 74 от 26.10.09г. на Административен съд София-град, с което е отменена частично заповед № РД-14-435 от 10.12.07г. на зам. началника на Д., отнасяща се до посочената сграда, което не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на цитираната разпоредба, поради което молбата за отмяна на посоченото решение на това основание е неоснователна.
По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Също е неоснователна.
Според тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото.
Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал. 4 ГПК /отм./, респ. чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл.24 НПК причини.
В разглеждания случай посочените предпоставки не са налице, тъй като частичната отмяна на заповед № РД-14-435 от 10.12.07г. на зам. началника на Д., на който факт се позовават молителите, не представлява признаването на същата за неистински документ по надлежния съдебен ред, нито атакуваното решение е основано на нея, доколкото то е постановено далеч преди нейното издаване.
По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
По силата на тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви.
В случая и това основание за отмяна не е налице, тъй като между атакуваното решение и решение № 1009 от 08.07.05г. по гр.д.№ 2294/04г. на БРС, на което се позовават молителите, не съществува противоречие, доколкото и с него искът на праводателите на молителите за делба на имота е отхвърлен, а съображенията на съда за постановяване на решението са без значение.
С оглед изложеното молбата за отмяна следва де се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Б. К. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на Д. Г. А. и А. А. А. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 133 от 06.04.2005г. по гр.д.№ 1730/03г. на Бургаския районен съд основание чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.4 ГПК.
О с ъ ж д а Д. Г. А. и А. А. А. от[населено място] да заплатят на Б. К. К. от[населено място] сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: