О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 513
София,28.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2611/2014 година
Производство по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 367 от 17.06.2014 г. по в.т.дело № 544/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваният съдебен акт е потвърдено решение № 108 от 21.03.2014 г. по т.дело № 732/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ХІ търговски състав, с което касаторът [фирма] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 25 166.13 лв., представляваща неизплатена част от дължима от ответника цена за произведена електроенергия от фотоволтаична електроцентрала „ Теоагро-Габарево” по договор за изкупуване на ел.енергия № 423/21.05.2012 г. за периода м.септември 2102 г. – м.май 2013 г., както и сумата 1 472.35 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата и разноски по делото в размер на 2 350.55 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с наличие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Дали с отмяната на индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона (чл. 13 , ал. 7 ЗЕ) е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици или решението, с което този акт се отменен, няма такава обратна сила”.
Ответникът по касация [фирма] поддържа, че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен срещу касатора [фирма] иск по чл.327, ал.1 ТЗ с твърдения на ищеца, че извършеното от ответника прихващане на дължимата по сключения между тях договор цена на произведената от електроенергия от собствената му фотоволтаична електроцентрала „Теоагро-Габарево” с прехвърлените му от [фирма] вземания за цена за достъп до електроцентралата до електропреносната и електроразпределителната мрежа до размер на исковата сума не е произвело действието по чл.104 ЗЗД, тъй като Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта, с които са определени временни цени за достъп на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, е отменено с влязло в сила Решение на ВАС по адм.дело № 13239/2012 г.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на така предявения иск, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД приел, че като собственик на фотоволтаична централа, ищецът е адресат на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, поради което отмяната им с влязло в сила решение на ВАС по адм.дело № 13239/2012 г., макар и постановено по жалба на трето на процеса лице, се отнася не само до правния субект-жалбоподател, но и до всички негови адресати, вкл.и до ищеца. От това е направен извод, че ищецът не дължи конкретно определената от ДЕКВР цена за достъп, независимо от установеното с нормата на чл.104 ЗЕ и чл.26, ал.3 и 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия (отм.) задължение, което го въвежда само като основание, без обаче да се сочат конкретни размери на тази цена. Като е споделен извода на първоинстанционния съд за обратното действие на отмяната по съображения, че в противен случай едни и същи правни субекти биха били поставени в различно правно положение в зависимост от обжалването или не на акта на ДКВЕР, съдът приел, че в полза на ответника не е възникнало ликвидно вземане, с което да извърши валидно прихващане с вземанията на ищеца за цената на произведената от него електроенергия до размер на исковата сума, поради което потвърдил решението му за уважаване на предявения иск по чл.327 ТЗ, както и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Формулираният в изложението правен въпрос за действието във времето на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК поради обуславящото му значение за изхода на спора. При преценката за наличие на соченото основание за достъп до касация настоящият състав като съобрази, че отмененият административен акт е издаден от ДКЕВР в изпълнение на правомощието му по чл. 21, т.8 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13 и § 197, ал.1 от ПЗР на ЗЕ да определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия, като същевременно на този регулаторен орган е вменено и задължението по чл. 32, ал. 4 ЗЕ при отмяна на временната цена да определи окончателна такава и да вземе подходящи мерки за компенсация, задължение, което е разпоредено и с нормата на чл.301 АПК, според която при отмяна на административния акт, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, намира, че поставеният от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 532.77 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 367 от 17.06.2014 г. по в.т.дело № 544/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 532.77 лв. /петстотин тридесет и два лв. и 77 стотинки/ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: