РЕШЕНИЕ
N 525
София, 20.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 918/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. К. от гр. П. срещу решение от 16.01.2007 г. по гр. д. № 763/2006 г. на Благоевградски окръжен съд. С решението, след като е отменено първоинстанционното, е отхвърлен предявен от касаторката срещу Министерство на м. и спорта установителен иск за собственост на ? ид. ч. от бивша нива с площ от 1 дка в м. “Б”, в землището на гр. П., съставляващ имот пл. № 463 в кадастралния план на града от 1952 г., а по действащия – част от УПИ * в кв. 245 по плана на града. С решението е обезсилено първоинстанционното в частта, с която е уважен установителния иск за останалите ? ид. ч. от имота като недопустимо, постановено по непредявен иск.
Инвокирани са доводи за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на материалния закон – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Касаторката е предявила установителен иск за собственост на описания имота. Правния интерес от него е обосновала с това, че с решение по гр. д. № 49/200 г. на П. районен съд е отменен отказа на ОСЗГ обективиран в решение № 591 от 21.06.200 г. да възстанови описания имот в съществуващи граници и е признато правото на наследниците на Г. И. Б. на възстановяване на собствеността върху имота в съществуващи (възстановими) реални граници. Въз основа на това решение ОСЗГ е постановила решение № 591 от 04.02.2002 г., с което е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. Б. върху нива с площ от 1 дка, в строителните граници на гр. П., заснета като имот пл. № 463 в м. “Б” по кадастралния план от 1952 г. Имотът не е индивидуализиран със съществуващите му граници и регулационен статут. При направено искане от касаторката за нанасянето му в кадастралния план е отказано попълването на плана по съображения, че имотът е част от УПИ – отреден за стадион басейн и спортна площадка, за него е съставен акт за публична държавна собствен и е предоставен за управление от министерството на м. и спорта, поради което е налице спор за материално право.
Касаторката се легитимира като една от четиримата наследници на Г. Б. и съобразно това съдът е приел, че тя е процесуално легитимирана да предяви установителен иск за собственост само по отношение своята част от имота – равняваща се на ? ид. ч. По отношение на останалите части от него не е легитимирана да упражни процесуалните права на останалите съсобственици. По тези съображения е обезсилил първоинстанционното решение по иска за разликата над ? ид. ч. до 4/4 ид. ч. и е прекратил производството по делото.
Изводът за недопустимост на иска по отношение на целия имот е незаконосъобразен. Предявяването на установителен или осъдителен иск за недвижим имот от един от съсобствениците е действие на обикновено управление, насочено към запазване на имота, поради което то може да бъде предприето от всеки един от тях по отношение на целия имот. В този смисъл е постоянната практика на ВКС. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение в тази част, което следва да бъде отменено.
За да отхвърли иска като неоснователен съдът е приел от фактическа страна, че имотът е загубил статута си на земеделска земя с включването му в строителните граници на населеното място. През 1952 г. е одобрен проект за урегулиране на кв. 245 с площ от 41 дка за спортен терен. В този терен не е попадал имота на касаторката заснет с пл. № 463 в кв. 244.
През 1984 г. е одобрено разширение на площта, определена за спортен терен, като към нея са включени терените, попадащи в кв. 224. В резултат на това теренът, отреден за стадион, басейн и спортни площадки е станал с площ от 60 дка и е бил заснет с като един имот с пл. № 2* За този имот са били отредени два парцела І-2190, в който е било изпълнено мероприятието спортен комплекс стадион “Ц” и ІІ-2190, в който попада и имота на касаторката. С приета техническа експертиза е установено, че в терена, включен в УПИ ІІ-2190, през 1980 г. е била изградена зала за хандбал на площ от 1800 м2 на един етаж с конструкция тип балон. При извършване на огледа тя не е съществувала, била е демонтирана, на терена е останала бетонна настилка, както и бетонирани в нея стоманени тръби, за които е била монтирана балонната част на съоръжението. Тази площадка попада върху 348 м2. от имота на касаторката, а останалата част от него от 682 м2 съществува в стари реални граници и не е засегната пряко от мероприятието.
Въз основа на така установените факти съдът е приел, че имотът, предмет на иска, не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като е бил усвоен за мероприятие – спортен комплекс, като незастроената част от терена има обслужващ предназначение.
Решението в тази част е необосновано тъй като не са събрани факти, от които може да се направи такъв извод.
На експертизата не е била поставена задача да определи дали това съоръжение е с траен или временен статут, въз основа на което да се направи извод, че има осъществено мероприятие. Не е установено и дали към влизане в сила на ЗСПЗЗ обектът е съществувал или е бил демонтиран, което също би означавало, че не е налице реализирано мероприятие, което да е ограничение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за реституиране на имота. В случай че съоръжението, използвано като зала за хандбал, бъде определено като строеж с траен статут, е следвало да се възложи на експертизата да определи терена, необходим за използването му. На експертизата е следвало да се постави задача да определи необходимата за мероприятието площ съобразно нормите за това установени с Наредба за размера на необходимата земя при изграждане на строителни обекти ( ДВ бр. 101 от 1982 г., изм. и доп. с ДВ, бр. 53 от 1987 г.)
Незаконосъобразно е позоваването на съставения акт за държавна собственост за имота, за да се направи извод, че той е държавна публична собственост, поради което не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Актовете за държавна собственост са констативни, те удостоверяват осъществило се придобивно основание в полза на държавата за определен имот. Те нямат правопораждащо действие. За да се установи какъв е размера на терена – държавна собственост, е следвало да се установи площта, усвоена за мероприятието – застроена и необходимата за обслужването му.
Неправилно е позоваването на нормата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ. В случая тя е неотносима. Включването на имота в урбанизираната територия на населеното място не е пречка за реституирането му, ако върху него не е проведено мероприятие. Това следва по аргумент на противното от нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
На следващо място ЗСПЗЗ не въвежда като изискване при реституиране на имота, той да не е собствен на държавата. Ограничението, установено от закона, е земеделският имот, който е включен в урбанизираната територия на населеното място, да не е усвоен за мероприятие.
При постановяване на решението е допуснато нарушение на съществени процесуални правила – чл. 186, 188, ал.1 ГПК от 1952 г., което е основание за касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 16.01.2007 г. по гр. д. № 763/2006 г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: