4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.695
гр. София, 21.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2278/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на [община]-гр.Б. срещу решение №278 от 14.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2896/2012 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 28.05.2012 г. по ф.д. № 80188/2009 г. на СГС, VІ-4 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ с предмет: отмяна на решението на общото събрание на акционерите на [фирма] проведено на 04.07.2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество чрез принудително обезсилване на акции и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции и непарична вноска. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушение на разпоредбата на чл.201 ал.2 ТЗ и необоснованост на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, с практиката на съдилищата и се явяват от значение за точното прилагане а закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1,т.2, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност, както и за липса на основанията за допускане до касация..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че атакуваното от ищеца-касатор като притежател на акции в ответното дружество решение на общото събрание на акционерите на [фирма] от 04.07. 2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество от 16 461 535 лева на 6 461 535 лева чрез принудително обезсилване на акции на двама от акционерите и увеличаването му от 6 461 535 лема на 16 561 535 лева чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и непарична вноска от трето лице, не е в противоречие с разпоредбите на чл.201 ТЗ, които допускат обезсилването на акции да става само чрез два способа принудително или след придобиването им от самото дружество- ал.1 , като първият способ се прилага само ако е предвиден в устава на акционерното дружество и акциите са записани под това условие-ал.2 и предпоставките и начина на обезсилване следва да а уредени в самия устав-ал.3 ТЗ. Според решаващия въззивен състав липсата на противоречие с посочените императивни разпоредби идва от там, че в случая взетото решение на общото събрание е за едновременно, т.е. с едно решение, намаляване на капитала и неговото увеличение, което е допустимо съгласно чл.203 ТЗ, която разпоредба е специална по отношение на общите разпоредби на ТЗ приложими само за намаляване на капитала,включително и тази в чл.201 ТЗ. Ето защо в случая е налице хипотеза, за която са неприложими общите разпоредби относно ограниченията и предпоставките за намаляване на капитала на едно акционерно дружество чрез обезсилване на акции-чл.201 ТЗ, доколкото е приложен специалния способ за едновременно увеличение и намаление на капитала, в който случай не се касае за същинско намаляване , а само за един позволен от закона технически способ. По изложените съображения искът по чл.74 ТЗ е отхвърлен, поради липса на незаконосъобразност на това решение на общото събрание на акционерите.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на [община] се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до възможността, с оглед разпоредбите в чл.201 ТЗ с решение на общото събрание на акционерите да се извършва едновременно намаляване на капитала на акционерно търговско дружество чрез принудително обезсилване на акции на акционерите и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и на трето лице чрез непарична вноска, когато обезсилените акции не са придобити при това условие , допустимо ли е този способ да се прилага и за винкулирани акции, следва ли съдът в производство по иск по чл. 74 ТЗ да вземе в предвид при преценка законосъобразността на решение на ОСА и последващата, т.е. настъпилата след провеждане на ОСА,чието решение се атакува, отмяна от съда на решенията на предходни общи събрания, които по своя предмет са от значение за законосъобразността на решението предмет на иска по чл.74 ТЗ. Твърди се, че по първия въпрос е налице съдебна практика в смисъл обратен на произнасянето от съда в обжалваното решение: Р на ВтАС по гр.д. №298/2003 и Р №177/15.07.2011 г. по т.д. №318/2010 на ОС-Русе. След запознаване със съдържанието на цитираните влезли в сила съдебни актове, настоящият състав на ВКС констатира, че основанията, на които се е произнесъл съдът по първото цитирано решение и предметът на второто не се отнасят към конкретния въпрос в неговата цялост, поради което са несъотносими към него. От друга страна въпросът за възможността, с оглед разпоредбите в чл.201 ТЗ с решение на общото събрание на акционерите да се извършва едновременно намаляване на капитала на акционерно търговско дружество чрез принудително обезсилване на акции на акционерите и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции на същите акционери и на трето лице чрез непарична вноска, когато обезсилените акции не са придобити при това условие е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото именно с оглед липсата на съдебна практика по него в неговата цялост, а от друга страна е налице необходимостта от тълкуване на неясни в своята съотносимост една спрямо друга материалноправни норми- чл.201 ТЗ и чл.203 ТЗ.Ето защо по този въпрос е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
По останалите два въпроса: допустимо ли е този способ да се прилага и за винкулирани акции и следва ли съдът в производство по иск по чл. 74 ТЗ да вземе в предвид при преценка законосъобразността на решение на ОСА и последващата, т.е. настъпилата след провеждане на ОСА,чието решение се атакува, отмяна от съда на решенията на предходни общи събрания, които по своя предмет са от значение за законосъобразността на решението предмет на иска по чл.74 ТЗ не следва да се допуска касация: първият не е бил наведен надлежно в предмета на спора и решаващият съд не се произнесъл по него при формиране на правораздавателната си воля, а по втория е налице ясната и недвусмислена разпоредба на чл.231 ал.3 ТЗ относно решенията за изменение на устава на АД , която постановява,че последните влизат в сила от вписване в търговския регистър и тази на чл.8 от ЗТР относно действието занапред на заличаването на вписването.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №278 от 14.02.2013 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №2896/2012 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 28.05.2012 г. по ф.д. № 80188/2009 г. на СГС, VІ-4 с-в и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на [община] срещу [фирма] с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ с предмет: отмяна на решението на общото събрание на акционерите на [фирма] проведено на 04.07.2009 г. за едновременно намаляване на капитала на това търговско дружество чрез принудително обезсилване на акции и увеличаването му чрез издаване на нови поименни акции и непарична вноска.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лева в едноседмичен срок.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след изпълнение на горните указания.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.