Р Е Ш Е Н И Е
№ 716
София, 05.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 335/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”а” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ф” Е. срещу решение № 265 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 420/2007 г. на Софийски градскисъд. Излагат се съображения в подкрепа на оплакването за постановяването му в противоречие с материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”б” ГПК(отм.).
Ответникът по касация С. о. и. становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, изложени в писмени бележки и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК (отм.) и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК (отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С частта от решението, предмет на касационно обжалване съставът на възивната инстанция оставил в сила решение от 13.11.2006 г. по гр.д. № 8813/2005 г. на Софийски районен съд 41 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Ф. ” Е. срещу С. о. – Район “Красно село” в обективно кумулативно съединение искове по чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за заплащане на пропуснати ползи по договор за отдаване под наем на общински терен, считано от 01.07.2003 г., изразяващи се в нереализирана печалба в размер на 8 280 лв., за сумата 1 434.50 лв., представляваща направени разходи във връзка с необходимостта от съгласуване с държавни институции и за връщане на недължимо платения наем за периода 01.07.2003 г. до 30.11.2003 г. поради непредаването на имота в състояние, годно за ползването му по предназначение.
Съгласно сключения въз основа на проведен конкурс наемен договор на 1.07.2003 г. общината се задължила да предостави на ищеца общински терен за ползването му за срок от 3 години като открит паркинг.говорен е 6-месечен срок за изпълнение на задължението на ищеца да постави преместваемо съоръжение и да представи документи за търговска регистрация, а на 15.10.2003 г. е подписан анекс, с който на ищеца е предоставена допълнителна площ и е уговорен нов размер на наема.
На 10.10.2005 г. страните се споразумели, че договорът следва да се счита за прекратен на 01.12.2003 г. поради отказа на Дирекция “З” към СО да съгласува проекта за временен паркинг.
Ищецът е предявил в обективно кумулативно съединение искове за заплащане на разходите, направени във връзка с извършени съгласувания с различни институции ( “С”, “Електроразпределение”, “Топлофикация” АД и др./ в размер на 1000 лв., които дали становище за съответствие на проекта, предвиждащ устройването на 22 паркоместа. Освен това претендира заплащане на пропуснати ползи в размер на нереализираната от него печалба поради непредаването на обекта в състояние, годно за ползването му по договора, както и за връщане на заплатената наемна цена по договора. Общото твърдение, въведено като основание за претендиране на исковите суми е недобросъвестността на ответника, който според твърденията на ищеца е знаел още при сключването на договора, че няма да получи съгласие и разрешение от Дирекция “З” при СО и тя няма да съгласува проекта за паркинг, тъй като е отреден за зелена площ, но не го е уведомила за съществуването на тези изисквания, при наличието на които той не би сключил договора.
За да отхвърли исковете съдът е приел, че действително към датата на сключване на договора според ЧИЗРП за процесната местност “Р” процесният терен е отреден за обществено и жилищно строителство, трафопостове, комплексно обществено обслужване, детска площадка и озеленяване, т.е. няма отреждане, позволяващо ползването му като паркинг. Според съда обаче, чл.55 ЗУТ в редакцията му до изменението й с ДВ бр.65 от 22.07.2003 г., но в сила към датата на сключване на договора е позволявал до реализирането на подробния устройствен план незастроените поземлени имоти да могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия и др., от което направил извод, че към релевантния за спора момент за ответника не е съществувало задължение да предвиди съществуването на други изисквания, които следва да бъдат удоволетворени, за да се въведе обекта в експлоатация освен тези, установени със Заповедта на Гл.архитект на СО и обичайните съгласувания във връзка с изграждането на инфраструктурата на обекта и засягането на съществуващата такава в района /електричество, топлоснабдяване, телефонни линии и др./
Едва след сключване на договора, считано от 26.07.2003 г. е настъпило нормативното изменение на чл.55 ЗУТ, съгласно което временни открити паркинги могат да се експлоатират въз основа на разрешение за поставяне при условия и ред, определени с наредба на общинския съвет. Не се е споряло, че такова изискване е въдедено именно с такава наредба. В заключение съдът направил извод, че основанието за възникване на пречката за въвеждане на обекта в експлоатация е настъпило след сключването на договора и не е било възможно да се предвиди от която и да е от страните по него, което му дало основание да приеме че не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
В касационната жалба се прави довод, че към датата на сключване на анекса – 10.10.2003 г., с което на касатора е отдадена допълнителна площ и е актуализиран наема, наемодателят е бил в известност за настъпилите нормативни изисквания и е следвало да му съдейства за даването на разрешение от Дирекция “З”.
Доводът е неоснователен. Ищецът не е въвел като основание на иска липсата на кредиторово съдействие, такова твърдение той релевира едва с касационната жалба с оглед разсъжденията на съда в тази насока, който за пълнота е изтъкнал, че нито наемодателят, нито Дирекция “З” при СО имат правосубектност, което според съда означавало, че както сключването на договора, така и отказа за даване на съгласие за експлоатиране на терена като паркинг са действия, ангажиращи директно СО като ЮЛ. В този смисъл се касаело до отказ за изпълнение на последващо възникнало задължение за ответника да окаже съдействие на ищеца за изпълнение на неговото задължение по чл.8 б.”а” от договора, а именно, за представяне на документи за търговска регистрация и проект за преместваемост на съоръжението, вероятно “павилион за охраната и служителите”. Доколкото обаче исковете не се основават на твърдения за съществуването на предпоставките за приложение на чл.95 ЗЗД, това съждение е ирелевантно. От правно значение за изхода на спора при така наведените от касатора твърдения е добросъвестността на ответника към датата на сключване на основния договор, но не и не и на анекса към него. Към този момент нормативната промяна е била налице, което налага извода, че касаторът е бил в състояние да прецени дали да подпише или не анекса към договора предвид въведените в чл.55 ЗУТ изисквания за съгласуване на проекта с Дирекция “З”.
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено без наличието на наведените от касатора отменителни основания и следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265 от 20.01.2008 г. по гр.д. № 420/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която се оставя в сила решение от 13.11.2006 г. по гр.д. № 8813/2005 г. на Софийски районен съд, 41 състав, с което са отхвърлени предявените от “Ф” Е. срещу С. о. в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумите 8 280 лв. и 1 434.50 лв., както и иска по чл.55, ал.1 ЗЗД а сумата 1 345.34 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
08.02.2007 г.