О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7444/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. У. срещу въззивно решение № 3013 от 15.07.14г., постановено по в.гр.д.№ 568/13г. на Благоевградския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1538 от 02.05.12г. по гр.д.№ 1344/10г. на Санданския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. С. У. против Л. В. В. и К. Д. В. иск за делба на апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 54,51 кв.м., като е отменил констативен нот.акт № 176/05г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният апартамент е закупен от лицето Г. С. Т. с договор за покупко – продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./ от 12.07.1990г. Същият по това време е бил в брак с наследодателката на ищеца Е. Д. А., който е прекратен с развод през 1993г. С нот.акт № 33/95г. Г. С. Т. е продал целия имот на Г. С. Г., а с нот.акт № 67/99г. Е. А. е дарила ? ид.част от него на ищеца Д. У.. След смъртта си през 2005г. Г. С. Т. е оставил за единствен свой наследник по закон сина си И. Г. Т., който с нот.акт № 176/05г. е признат за собственик на процесния имот по наследство и давностно владение, а с нот.акт № 69/24.03.2006г. е продал апартамента на ответниците К. В. и Л. В., които от този момент живеят в него.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответниците не са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на сключения с нот.акт № 69/06г. договор за покупко-продажба, тъй като праводателят им не е била негов собственик по наследство и давностно владение, но че същите са имали качеството на добросъвестни владелци по смисъла на 70, ал.1 ЗС и че искът за делба на имота е насочен срещу тях едва с молба от 20.04.2011г., до когато е изтекъл петгодишният срок по чл.79, ал.2 ЗС и същите са придобили правото на собственост върху имота по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата на процесния имот и за приложението на давността като способ за придобиване правото на собственост върху имот.
Ответниците по жалбата Л. В. В. и К. Д. В. считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният от касатора и уточнен от съда в съответствие с дадените в ТР № 1/09г., т.1 на ОСГТК задължителни разяснения правен въпрос, а именно – от кой момент се счита за прекъсната придобивната давност, течаща в полза на новоконституирани ответници по иск за делба, обуславя изхода на спора, предвид приетото от съда, че ответниците са придобили правото на собственост върху целия имот по давност и доколкото във връзка с него касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика, касационно обжалване на въззивното решение следва да се допуснe при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед създаване на задължителна практика този въпрос.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 3013 от 15.07.2014г., постановено по в.гр.д. № 568/13г. на Благоевградския окръжен съд.
У к а з в а на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 25 лв. и да представи вносния документ по делото, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочването му в открито заседание или за прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: