Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 16.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 70 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. Д. Т. срещу решение № 215/ 12.07.2018 г. по внохд № 165/18 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея са изложени оплаквания по трите касационни основания и са отправени алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 51 от 19.10.2017 г. по нохд № 144/ 17 г. на Старозагорския окръжен съд, с която подсъдимият Ж. Т. е признал за виновен в това, че на 19.12.2016 г. в [населено място] държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- метамфетамин на обща стойност 52.29 лв., без да има за това надлежно разрешително, поради което и на основание чл. 354а ал.1, пр.1 от НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на седем хиляди лева.
Преди да отговори на развитите в жалбата оплаквания Върховният касационен съд обръща внимание, че искането за оправдаване на подсъдимия не е съобразено с касационните правомощия. ВКС е съд по правото и не е оправомощен да събира доказателства и да приема нови фактически положения /освен в хипотезата по чл. 354 ал.5 от НПК/, поради което може да оправдае подсъдимия само в рамките на приетите от въззивната инстанция факти, когато те не сочат на извършено престъпление.От съображения в касационната жалба е видно, че касаторът оспорва приетата от решаващите съдилища фактология по престъпната дейност, претендирайки допуснати процесуални нарушения. В тази хипотеза и при основателност на оплакването, касационният съд разполага с правомощието да върне делото за ново разглеждане, но не и да оправдае осъдения подсъдим.
В подкрепа на оплакването, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при формирането на фактическите си изводи са изложени доводи, изцяло отнасящи се до обосноваността на атакуваното решение. Защитникът оспорва авторството на престъплението със съображенията, че показанията на свидетелите К. и Г., дадени пред първата инстанция са обективни, логични и съответстващи на обясненията на подсъдимия и е следвало да бъдат ценени като достоверни от решаващите съдилища. Счита, че неправилно са игнорирани показанията на св. Б., а на показанията на свидетелите А. и И. е придадено по-голямо значение от необходимото. Акцентира върху факта, че споделената от полицаите оперативна информация, че подс. Т. е разпространител на наркотични вещества е обикновено твърдение, тъй като той не е осъждан за такива престъпления, нито са налице свидетели, които да са купували от него такива вещества. Счита за недоказан и елемент от обективната страна на престъплението- специалната цел на държането на наркотичните вещества.
Така развитите от касатора оплаквания са идентични по съдържание с изложените във въззивната жалба. Те не могат да бъдат разгледани от ВКС, тъй като обосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. Въззивният съд е втора по ред инстанция по фактите и правото и точно тя дължи отговор на всички възражения, касаещи обосноваността на първоинстанционната присъда. Въззивното решение следва да съдържа фактическите обстоятелства, които въззивният съд приема за установени, анализ на допустимите и относими доказателствени материали, от които прави фактическите констатации, правни съображения за взетите решения и отговор на направените от страните възражения. Само тогава за страните и за контролиращата инстанция става ясен начинът, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение относно авторството на деянието, съставомерните признаци на престъплението и всички останали обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.
Върховният касационен съд счита, че решението на Пловдивския апелативен съд не отговаря на посочените изисквания. В него дословно е възпроизведена приетата от първата инстанция фактическа обстановка, преразказан е доказателственият анализ на окръжния съд и съображенията му относно установеността на авторството на престъплението. Въпреки отразената в атакувания съдебен акт констатация, че доводите във въззивната жалба покриват оплакване за необоснованост на присъдата /л.6/ съдът не им е отдал дължимото внимание. Изложените в мотивите съображения, че „първата инстанция е направила анализ и оценка на събраните доказателства”…, че първият съд е „изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното си убеждение”…, че „ е изложил изчерпателни съображения кои от доказателствените източници и защо счита за достоверни и кои от тях за недостоверни” не могат да бъдат оценени нито като собствен доказателствен анализ, нито като подробен и аргументиран отговор на оплакването за необоснованост на присъдата. Както вече бе посочено, подсъдимият оспорва авторството на деянието, основавайки се на показанията на свидетелите Т. и Б. и тези на св. Г., дадени в съдебната фаза на процеса. Затова Пловдивският апелативен съд е бил длъжен подробно да ги анализира, да ги съпостави с обясненията на подсъдимия и да изложи собствени съображения защо не ги кредитира с доверие, съотв. да мотивира кои доказателствени източници обосновават извода му за доказаност на авторството. Вместо това, на л.7 от мотивите отново са преразказани аргументите на първата инстанция досежно достоверността на показанията на свидетелите- полицаи и недостоверността на останалите свидетелски показания. Не е изложен никакъв отговор и на възражението за недоказаност на специалната цел на престъплението по чл. 354а ал.1 пр.1 от НК.
Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд намира, че атакуваното решение не отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като не съдържа подробен и убедителен отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания. Допуснато нарушение на процесуалните правила е съществено, защото липсва яснота относно начина, по който въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение относно фактите, относно авторството на престъплението и съставомерните му признаци. Това налага отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. ал.3 т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 215/ 12.07.2018 г. по внохд № 165/18 г. на Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: