2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3334 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. С. против решение № 852/05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 876/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.200 КТ е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.
Съдът е приел, че искането за постановяване на неприсъствено решение е направено от процесуалния представител на ищеца несвоевременно, чак след приключване на устните състезания по първоинстанционнното решение. Посочено е, че законът не сочи точно крайния срок, до който ищцовата страна може да иска неприсъствено решение, но това определено е до приключване на устните състезания по делото и то в първата инстанция, доколкото единствено в компетенциите на първоинстанционния съд е постановяването на неприсъствено решение. Съдът е приел, че искане в този смисъл до приключване на устните състезания по първонстанционното дело от страна на ищеца няма, а исканията на страните в хода на устните състезания по делото не обвързват съда, а и съдията не е бил длъжен да си отменя определението, с което е бил даден ход на устните състезания. При това положение, съдът е приел, че единственият изход е бил постановяване на решение по общия ред, както е постъпил, отхвърляйки иска, като неоснователен. Нямало е нужда от определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК и продължаване разглеждането на делото по общия ред.
Прието е, че въпреки предоставената веднъж с разпореждане № 29680/26.07.2018г. по гр.д. № 11270/2018г. на 18-ти състав на В. възможност и втори път с определение № 1476/29.01.2019г. по същото дело с изготвения проект на доклад дадени указания на ищеца да посочи доказателства за това, че злополуката е приета за трудова, той не е посочил и не е представил разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО по първоинстанционното дело, а и до момента. Съдът е приел, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран, като е прието, че представеният протокол № 51//06.12.2013г. не представлява такъв документ. Това е акт по смисъла на чл. 58 ал. 6 от КС, но не и индивидуалния административен акт, установяващ характера на злополуката като трудова. При липсата на разпореждане по чл. 60 от КСО, съдът е споделил изводите на В. за неоснователност на иска.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи процесуалноправен въпрос, до кой момент от процеса пред първоинстанционния съд може да се направи искане по чл.238, ал.1 ГПК. По този правен въпрос липсва съдебна практика на ВКС и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 852/05.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 876/2019 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.