2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
гр. София, 05.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3855 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Ц. против решение №97/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 471/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел на първо място, от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че прегледът на ищцата през м. август 2008 год. е извършен от лекар в [фирма], а не в [фирма], поради което липсва първата предпоставка от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД и отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за действия, извършени по възлагане от друг възложител. Двете дружества са отделни юридически лица и самостоятелни правни субекти, поради което, без правно значение е кой е собственик на капитала им. Аналогични разсъжденията съдът е направил и по отношение и относно действията на друг лекар при прегледа на ищцата в частния му кабинет, тъй като тези действия не са извършени при и по повод възложена от [фирма] работа, съответно – отговорността на ответното дружеството не може да бъде ангажирана. Съдът е приел, че по делото не е доказан и другият елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно – виновно противоправно поведение на д-р К. лекарите от [фирма] при поставяне на диагнозата „Тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм). Този свой извод съдът е основал на категоричното становище на експертите е ясно заявено както в писменото заключение, така и в съдебно заседание, а именно – че клинично и лабораторно диагнозата на ищцата е поставена правилно. След извършената операция и хистологичното изследване диагнозата единствено е прецизирана. Съдът е приел, че изводите на вещите лица, в т.ч. и на експертизата, приета пред въззивната инстанция, са категорични, че всички необходими изследвания – хормонални, имунологични и ехографски, за правилно поставяне на диагнозата на са били извършени, така както са предвидени в „Препоръките за добра практика по тиреоидни заболявания” на Българското дружество по ендокринология. Ищцата е била подробно запозната преди операцията за необходимостта от извършването й и е подписала лично информирано съгласие за това. Посочено е, че заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета при въззивното разглеждане на делото, напълно кореспондира с експертното становище пред първата инстанция, като е посочено, че тя е извършена от компетентно лице – лекар-ендокринолог, който има съответната правоспособност, включително и за ехография на щитовидна жлеза, като е прието, че всички вещи лица са категорични, че извършената операция е била наложителна, предвид хронично-рецидивиращия ход на заболяването на ищцата в дълъг период от време. По отношение на липсата на вреда, съдът е основал извода си на заключението на съдебно-медицинската експертиза , като е приел, че твърдяните от ищцата заболявания, настъпили след операцията – високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, проблеми с костната система, болки в областта на операцията, пневмонии, намалено зрение, окапване на косата, нервно напрежение, нямат връзка с проведеното оперативно лечение и че няма данни за влошаване на здравословното състояние и инвалидизация на ищцата като пряк резултат от операцията на щитовидната жлеза.
В изложението на касационните основания се поставя правен въпрос, който може да се формулира по следния начин: може ли съдът да основе своите изводи на заключение на вещо лице, което не е назначено от съда с изрично определение, при спазване на изискванията на чл.197, ал.1 ГПК. По този правен въпрос липсва съдебна практика, поради което на това основание, касационното обжалване следва да бъде допуснато, доколкото по делото липсва изрично определение на съда за назначаването на вещото лице пред въззивната инстанция, т.е. поставения правен въпрос е относим към спора, предвид процедирането на въззивния съд.
Държавна такса за касационното производство не се дължи, доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавна такса по делото.
Предвид изложеното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №97/17.05.2018 г., постановено по гр.д.№ 471/2017 г. от състав на АС – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.