6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
София, 02.08.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 626 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1370 от 28.12.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение № 213 от 08.02.2012 година по гр.д. № 3102/2011 година Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от В. И. Г. от [населено място] против Т.у, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 1-04 от 13.01.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 255, ал.1 КТ.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите следва ли при преценката доколко с прекратяването на трудовото правоотношение с професор, работил при условията на § 11 ПЗР ЗВО, е постигната целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията да бъде отчетено обстоятелството, че на мястото на уволнения не е назначен друг университетски преподавател професор; следва ли при извършване на тази преценка съдът да съобрази настъпило в хода на процеса изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ; как се разпределя доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на ЗЗдискр.; приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси, различни от вече поставените.
По въпроса относно преценката за съответствието на § 11 ПЗР ЗВО с чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и в частност следва ли при формиране на тази преценка да бъде съобразено дали на мястото на уволнения е назначен друг университетски преподавател професор, както и настъпило в хода на процеса законодателно изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ:
С § 11 ПЗР ЗВО е дадена възможност за удължаване на трудовите договори с хабилитирани лица, заемащи длъжността „професор” за срок не повече от три години след навършване на възрастта по чл. 328, ал.1, т.10 КТ. Разпоредбата не се явява в противоречие с Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, доколкото с нея се преследват законосъобразни цели, каквито са осигуряване на качествено образование и оптимално разпределяне на професорските длъжности между поколенията и доколкото определянето на максимална възраст за пенсиониране на хабилитираните лица представлява подходящо и необходимо средство за постигане на държавната политика по заетостта. Преценката доколко с приложението на § 11 ПЗР ЗВО се дава възможност за повишаване на качеството на образованието чрез съвместна работа и обмяна на опит между различни поколения и за оптимално разпределение между професорските длъжности чрез обновяване на професорския състав, може да бъде извършена при анализ на трудовия пазар за хабилитирани лица, средната им възраст и трудова заетост, обявените конкурси за хабилитирани преподаватели и съотношението между заетите във висшите учебни заведения хабилитирани преподаватели и асистенти и главни асистенти. Преценката следва да бъде извършена и въз основа на доказателства колко са вакантните свободни места за хабилитирани преподаватели и в какъв срок след освобождаването на професор на основание § 11 ПЗР ЗВО се провежда конкурс за заемане на длъжността. Доколко с § 11 ПЗР ЗВО се преследва законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и трудовия пазар следва да се преценява и след цялостен анализ на законовата уредба, свързана с правото да се прекрати трудовия договор поради навършване на определена възраст, в т.ч. с настъпило в хода на процеса законодателно изменение на чл. 328, ал. 1, т.10 КТ, както и с уредената в други закони възрастова граница за упражняване на професия.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при въведено в рамките на трудовия спор оплакване за неравно третиране по смисъла на Закона за защита от дискриминация:
Съгласно чл. 127, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В производството по трудов спор за отмяна на незаконно уволнение, ответникът работодател следва да установи всички факти, дали му основание да упражни потестативното си право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение. Когато работникът твърди, че уволнението му е проява на дискриминация, то съгласно чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, ответникът работодател следва да докаже, че правото на равно третиране не е било нарушено, но след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е била налице дискриминация.
По въпросите приложими ли са правилата на чл. 159 ГПК и чл. 266 ГПК към възможността на страната да предложи на националния съд да отправи искане за преюдициално запитване по реда на чл. 628 ГПК и допустимо ли е отправяне на второ преюдициално запитване в рамките на инстанционното производство по въпроси, различни от вече поставените:
Въведените в Гражданския процесуален закон преклузивни срокове за страните да твърдят нови обстоятелства, както и да сочат и представят доказателства нямат отношение към действията, които съдът може да предприеме служебно при наличие на предпоставките по чл. 628 ГПК. Когато прецени, че от значение за правилното решаване на делото е тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, съдът може да направи запитване до Съда на Европейските общности и това запитване може да бъде направено по всяко време в хода на инстанционното производство по делото – чл. 234, ал. 2 от Договора за създаване на Европейска общност. Преюдициалното запитване може да бъде направено служебно или по искане на страната (чл. 629, ал.1 ГПК), т.е. страната не е обвързана от срок да поиска от съда, пред който делото е висящо, да отправи запитване. Преценката обаче дали да се отправи запитване е изцяло в прерогативите на съда, а определението му по този въпрос не подлежи на обжалване – проверката за правилно тълкуване на общностното право подлежи на инстанционен контрол при обжалване на съдебното решение. Законът не съдържа ограничения за броя на преюдициалните запитвания, които могат да бъдат отправени в рамките на инстанционното производство, но такава хипотеза е изключена без да има изменение в предмета на делото, тъй като преди да сезира Съда на ЕО, националният съд следва да изясни фактите по делото, приложимото национално право и връзката му с общностното право.
В обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че през 1985 година ищецът е бил назначен на работа в Т. у., филиал [населено място] като доцент, където е работил до 06.02.2006 г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя поради навършване на пенсионна възраст. След решение на Катедрения съвет на Университета за продължаване на трудовия договор при условията на § 11 ПЗР ЗВО, на 16.02.2006 година между страните е бил сключен нов трудов договор, с който ищецът се е задължил да работи като преподавател във Факултет по машиностроене и уредостроене към катедра „Машиностроителна техника и технологии” за срок от една година, а с допълнително споразумение от 21.12.2007 г., срокът на трудовия договор е продължен за една година. На 19.01.2007 г. ищецът е бил преназначен на работа като професор, а на 18.01.2008 г., трудовият му договор е бил продължен с още една година. Със заповед № 1-04 от 13.01.2009 г., считано от 05.02.2009 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.3 КТ поради изтичане на уговорения срок. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Съобразявайки решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г., въззивният съд е изследвал доколко с § 11 ПЗР ЗВО се постига целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията чрез подходящите и необходими средства, приемайки, че разпоредбата е приложена изцяло в синхрон с изискванията на чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Приел е, че не е установено дискриминация по отношение възрастта на ищеца, който е бил третиран по-благоприятно от нехабилитираните преподаватели, за които важи обща възраст за пенсиониране при навършване на съответния трудов стаж.
В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд се поддържа, че съдът е формирал извод за валидност на срочните трудови договори в нарушение на чл. 74, ал.1 КТ, тъй като § 11 ПЗР ЗВО противоречи на разпоредбите на Директива 2007/78ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, както и на чл. 14 от Конвенцията а правата на човека и основните свободи. Въведени са оплаквания за необоснованост на извода, че законодателните мерки по § 11 ПЗР ЗВО са обективни и обосновано оправдани от законосъобразна цел, средствата за постигане на която са подходящи и необходими. Изложени са и оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в нарушаване на принципа за разпределение на доказателствената тежест; прилагане на правилата за преклузиите на доказателствени искания по отношение на искане за отправяне на преюдициално запитване и постановяване на недопустим отказ за отправяне на преюдициално запитване.
Ответникът по касационната жалба Т.у. [населено място], Филиал П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни.
Основателно е оплакването за необоснованост на извода, че с § 11 ПЗР ЗВО се постига целта за осигуряване оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията чрез подходящите и необходими средства; че разпоредбата е приложена изцяло в синхрон с изискванията на чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Този извод е формиран единствено въз основа на направени от процесуалния представител на ответника изявления (ценени като признания за неизгодни обстоятелства), че след прекратяване на трудовия договор с ищеца през месец януари 2009 г. в катедра „машиностроителна техника и технология” при Т.у. [населено място], филиал П. не е назначен друг професор по технология на машиностроенето; че хабилитирания преподавателски състав на катедрата е от петима доценти и нехабилитирани преподаватели; че еднократно е бил обявен конкурс за професор, който е бил прекратен, както и че няма сключени трудови договори с лица, придобили право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст. Така установените обстоятелства относно трудовата заетост в една от катедрите на висше учебно заведение не обуславят извод за общата заетост на хабилитираните преподаватели, нито за оптимално разпределение на професорските длъжности между поколенията. Тези обстоятелства дават основание да се приеме, че спрямо ищеца не е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., какъвто извод е формирал и въззивният съд, но въведеният от ищеца довод е за неблагоприятно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., който довод не е обсъден от въззивния съд.
Напълно необоснован е и формираният в решението извод, че първоинстанционния съд е спазил чл. 633 ГПК, съобразявайки решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г., извършвайки преценка за съответствието на § 11 ПЗР ЗВО с изискванията на чл. 6, § 1 Директива 2000/78/ЕС на Съвета от 27.11.2000 г. – първоинстанционният съд е заличил всички допуснати във връзка с решението на Съда на Европейския съюз доказателства поради възникнали трудности при събирането им, в т.ч. исканата информация от Българска академия на науките и от Синдиката за висше образование към К. и е отказал да допусне експертиза, която да извърши проверка относно броя и възрастта и трудовата заетост на лицата, придобили научно звание професор и каква е средната възраст за придобиване на научното звание. Въпреки въведените във въззивната жалба оплаквания срещу тези процесуални действия на съда, доказателствата не са допуснати и решението е постановено без да се изследват относимите към спорното право факти.
Основателно е и касационното оплакване за прилагане на правилата за преклузиите на доказателствени искания по отношение на искане за отправяне на преюдициално запитване. С определение от 23.12.2012 г. въззивният съд е приел, че искането за преюдициално запитване съставлява доказателствено искане, преклудирано с оглед чл. 266, ал.1 ГПК. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 628 ГПК, изводът на въззивния съд, че искането за отправяне на преюдициално запитване е въведено несвоевременно е неправилен. Независимо от това, отказът на съда да отправи преюдициално запитване се явява правилен по същество, тъй като по повдигнатите от страната въпроси е отговорено с решение на Съда на Европейския съюз от 18.11.2010 г. по съединени дела С-250/2009 г. и С-268/2009 г.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост, следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на решение след събиране на заличените и недопуснати доказателства от първоинстанционния съд относно заетостта и трудовия пазар на хаблитираните преподаватели във висшите учебни заведения.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 213 от 08.02.2012 година по гр.д. № 3102/2011 година Пловдивски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: