О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1240
София 15.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1206/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Д. от гр. Д., подадена от пълномощника й адв. Зл. Ж. , срещу решение № 463 от 15.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 2677/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2* от 25.07.2008г. по гр.д. № 1448/2008г. на Варненския районен съд, ХVІ с-в, с което е изменено решение № 2* от 21.08.2006г. по гр.д. № 4607/2006г. на ВРС в частта относно фамилното име на съпругата и вместо него е постановено след развода жената да носи предбрачното си име К.
Ответникът по жалбата Ц. Т. Д. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да измени решението по брачното дело в частта относно фамилното име на съпругата, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 103, ал. 3 СК. С влязло в сила решение по гр.д. № 4607/2006г. на ВРС, ХХХІІІ с-в, по молба на съпрузите по чл. 100 СК за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, с оглед представено от тях споразумение, съдържащо съгласие от съпруга след прекратяване на брака бившата му съпруга да продължи да носи фамилното му име, е постановено след развода жената да носи фамилното име Д. Въз основа на свидетелски показания съдът е приел за установени твърденията на ищеца Ц. Д. , че след развода е разбрал за брачни провинения на съпругата си, които ако му бяха известни преди това, не би дал съгласие съпругата му да носи неговото фамилно име. Представения по делото Резултат от ДНК-анализ за спорен родителски произход на Национална Генетична лаборатория, чието заключение изключва Ц. Д. като биологичен баща на роденото през време на брака дете Б, съдът е ценил само относно датата, която е указание, че ищецът е узнал за поведението на бившата си съпруга след прекратяването на брака. Макар и настъпили през време на брака, фактите относно поведението на съпругата са останали до тогава неизвестни на бившия съпруг. Съдът не е възприел доводите на ответницата Р, че промяната на фамилното име може да стане само по реда на Закона за гражданската регистрация. Приел е, че в случая е налице хипотезата на чл. 103, ал. 3 СК – при промяна на обстоятелствата, които са дали основание на съпругата да носи фамилното име на съпруга си, съпругът може да поиска преустановяване на това право.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателката се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за начина на промяна на името на едно лице, който според нея е уреден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Моли ВКС да допусне касационно обжалване по поставения въпрос за да извърши тълкуване на разпоредбите на чл. 103 СК и чл.19 ЗГР, които според нея са приложени неправилно.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос, който е от значение за решаването на спора, но предвид ясните законови разпоредби и липса на противоречива съдебна практика не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Чл. 19 ЗГР установява реда и предпоставките за промяна на името по искане на лицето. В случая не е налице искане на лицето за промяна на името му, а искане на бившия съпруг бившата му съпруга да престане да носи неговото фамилно име, обосновано с изменение на обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение по бракоразводното дело. Въззивният съд правилно е квалифицирал спора по чл. 103, ал. 3 СК /ДВ бр. 41/1985г., отм. ДВ 47/2009г., в сила от 1.10.2009г./, който дава възможност на бившия съпруг при изменение на обстоятелствата да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име. Поставеният от касатора въпрос е решен от въззивния съд съобразно посочената разпоредба и установената съдебна практика по тълкуването й, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 463 от 15.04.2009г., постановено по в.гр.д. № 2677/2008г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: