О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1258
София, 12.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4497/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1645/29.4.2013 г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение №63/05.3.2013 г. по гр.д.№32/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №605/29.11.2012 г.по гр.д.№1719/2012 г. на Габровския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от О. И. Т. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са уважени.
Въззивната инстанция е приела, че по делото е установено съществуването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.333, ал.1, т.2 КТ за възникване правото на ищеца да се ползва със закрила, а за работодателя задължение преди прекратяване на трудовото правоотношение да поиска писмено разрешение от съответната инспекция по труда и да го получи. Съдът е стигнал до извод, че в Дирекция “Инспекция по труда” – Г. не е регистрирано искане на основание чл.333 КТ за даване разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с посочения работник. Освен това по този въпрос съдът се е позовал на практика по чл.290 ГПК – решение №355/17.6.2010 г. по гр.д.№477/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно закрилата по чл.333 КТ. Изложени са изводи, че разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ са императивни и не поставят законосъобразността на заповедта за уволнение на трудоустроеното лице в зависимост от това дали то е уведомило работодателя за наличието на трудоустрояване, като той е длъжен да изиска такава информация преди да пристъпи към дисциплинарно уволнение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят въпроси относно обективния характер на закрилата по чл.333 КТ спрямо уволнен работник или служител, за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респективно към датата на прекратяване на същото, на работодателя не са били представяни медицински документи, нито са били известни данни, че лицето, привлечено към уволнение има качеството на трудоустроен, както и при изрично писмено искане от страна на работодателя не е представил информация за наличието на заболяване по Наредба №5/1987 г. Като основания за допустимост на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, и се прилагат решения на ВКС. Представят се решения на ВКС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация – О. И. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Поставените въпроси са от значение за решаване на спора, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да внесе сумата 101 лева – държавна такса по сметката на ВКС за държи такси.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №63/05.3.2013 г. по гр.д.№32/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, г по подадена от адв. В. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], касационна жалба, вх.№1645/29.4.2013 г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение платежен документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 101/сто и един/ лева, като в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за прекратяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: