Р Е Ш Е Н И Е
№ 1449
гр.София, 22.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 246/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Н, пълномощник на З. Я. П. и Д. В. П. от гр. С. срещу въззивното решение № 200 от 24.08.2007 год. по гр.дело № 2320/2005 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, втори състав, с което е оставено в сила решението от 19.09.2005 год. по гр.дело № 1433/2004 год. на Софийския градски съд, І-7 състав. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения от касаторите иск.
Ответникът по касация Б. инвестиционен фонд/БАИФ/ е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе съобрази следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от касаторите отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ за несъществуване на вземане в размер на 10 001 лева по учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 5975/1996 год. на нотариус при Бургаския районен съд, както и иска за погасяване на вземането по давност.
Въззивният съд оставил решението в сила, като приел, че ищците/сега касатори/ са обезпечили вземането на БАИФ срещу Кооперация „К” до размер на сумата 19926 щатски долара по сключения между тях договор за заем, като учредили ипотека върху собствения си апартамент. Съдът приел, че обезпеченото вземане е до размер на 19926 щатски долара, а не до размера на левовата му равностойност, която е посочена с оглед изчисляване дължимите за сключване на нотариалния акт такси. Според апелативния съд, размерът на обезпеченото с ипотеката вземане надвишава значително стойността на предявените от ищците частични отрицателни установителни искове за сумата 10 001 лева, поради което е прието, че те дължат на ответника тази сума по издадения на 10.07.2000 год. срещу тях изпълнителен лист по чл.237, б.”е” ГПК/отм./. Прието е по-нататък, че вземането на взискателя по този изпълнителен лист не е погасено по давност, защото от сключването на договора за ипотека на 01.08.1996 год., с който е обезпечено част от вземането на БАИФ срещу Кооперация „К” не са изтекли пет години съгласно чл.110 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
По делото е безспорно, че на 31.07.1996 год. бил сключен договор за заем, с който Б. инвестиционен фонд/БАИФ/ предоставил на Кооперация „К” сумата 300 000 щатски долара, която заемателят се задължил да върне най-късно до 31.11.2001 год., заедно с 15% годишно проста лихва върху неизплатената част от главницата.
Безспорно е по-нататък, че на 01.08.1996 год. бил сключен договор за ипотека, предмет на нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 5975/1996 год. на нотариус при Бургаския районен съд, с който ищците/сега касатори/ обезпечили коя да е част от заема, отпуснат от БАИФ на Кооперация „К” до размер на 19 926 щатски долара с левова равностойност от 3 726 560/три милиона седемстотин двадесет и шест хиляди петстотин и шестдесет/лева към датата на изповядане на сделката, заедно с лихвите по заема, наказателните лихви и разноските, като учредили в полза на заемодателя ипотека върху притежавания от тях в съпружеска имуществена общност апартамент в гр. Б., подробно описан в нотариалния акт.
От изслушаната във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че от 06.03.1998 год. заемателят е преустановил плащането на вноските по сключения с БАИФ договор за заем.
На 10.07.2000 год. е издаден изпълнителен лист на основание чл.237, б.”е” ГПК/отм./ във връзка с чл.173, ал.3 ЗЗД по договорна ипотека, предмет на нотариален акт № 1* т.І, нот.дело № 5975/1996 год. при БРС, като Кооперация „К” е осъдена да заплати на БАИФ сумата 19 926 щ.д.-главница, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2000 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 7 364.32 щ.д. лихви, 3 433.08 щ.д.-лихви, 1 242.43 лева разноски за държавна такса и 400 щ.д. разноски за адвокатско възнаграждение.
На 16.06.2003 год. ищците/сега касатори/ получили призовка за доброволно изпълнение по изп.дело № 118/2000 год. на СИС при БРС, първи район, съдържаща покана да изпълнят задължението си по изп.лист № 05077/2000 год. за сумата 43 060.09 лева, ведно със законната лихва от 21.04.2000 год., възлизаща към10.06.2003 год. на 18 957.77 лева, в полза на взискателя по изпълнението БАИФ.
По делото е представено писмо на Министерството на финансите, Главно управление „В” № 3* от 07.08.1996 год., адресирано до ПК”К”, гр. С., с копие до Българската народна банка и Представителството на БАИФ в София, с което на основание чл.14 от Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол/ЗСВЦВК/, МФ не възразява кооперацията да ползва като местно лице заем във валута в размер на 300 000 щатски долара от чуждестранното юридическо лице-БАИФ, съгласно постигнатите между страните договорености, съдържащи се в приложения към молбата договор за заем.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд обосновано е приел най-напред, че обезпеченото с договора за ипотека вземане е до размер на 19 926 щатски долара, а не за левовата му равностойност, която е била посочена в нотариалния акт, само с оглед изчисляването на дължимите за извършване на нотариалното действие такси.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, като е прието, че заемодателят имал право да предоставя и изисква връщане на заеми във валута. Действащият към момента на сключване на договора за заем от 31.07.1996 год. Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол/ЗСВЦВК/ съдържа изключение от забраната на чл.10, ал.1 ЗЗД паричните задължения да се уговарят във валута. Съгласно чл.7 ЗСВЦВК, Министерството на финансите упражнява контрол върху сделките с валутни ценности на юридически лица. Контролът се изразява в даване на предварително разрешение за извършване на всички сделки, които пораждат, видоизменят или погасяват права и задължения във връзка с валутни ценности. Представеното по делото писмо № 3* от 07.08.1996 год. съдържа разрешение за извършване на сделка, подлежаща на валутен контрол. Използваният в него израз „не възразява” е израз на съгласието на Министерството на финансите с исканото от заемателя Кооперация „К” разрешение за уговаряне на паричен заем в конвертируема валута. Смисълът на понятията „не възразява” и „разрешава” е един и същ – с тях се обективира съгласието на оправомощения държавен орган, основано и на разпоредбите на чл.14 и чл.17 ЗСВЦВК. Валутният контрол се упражнява съгласно чл.6 от ЗСВЦВК от Министерството на финансите, което се представлява от неговия министър, но той може да делегира със заповед правомощия на заместник-министрите според устройствения правилник на ведомството. Определянето на компетентността чрез посочване на ведомството, а не на представляващия го министър в текста на чл.6 ЗСВЦВК предполага допустимост на подобно делегиране. Писмото, съдържащо разрешение носи печата на Министерството на финансите, подпис на заместник-министър и входящ номер на Главно управление „В” към министерството, което е специализирана негова структура за упражняване на валутен контрол. Следователно, налице са достатъчно данни за спазена процедура по издаване на разрешение за сделката във валута, поради което същата не е извършена в нарушение на забраната на чл.10, ал.1 ЗЗД, а приетото от въззивната инстанция не противоречи на указанията, съдържащи се в тълк.решение № 2 от 1997 год. на ОСГК на ВКС.
В обобщение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 24.08.2007 год. по гр.дело № 2320/2005 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: