О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1386
София, 04.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5417/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№11547/16.7.2013 г., подадена от адвокат Р. Ц. – процесуален представител на ищеца Р. П. Б. от [населено място] против въззивно решение №VІ-89/17.6.2013 г. по гр.д.№810/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №120/01.02.2013 г. по гр.д.№8346/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, ХХ -ти граждански състав, с което са уважени предявените от Р. П. Б. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като работодателят не е нарушил правната норма на чл.333, ал.3 КТ. Изводът е обоснован с факта, че до работникът е било отправено запитване за предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ, но същият не е отговорил на това запитване, поради което не е било необходимо изискване на предварително съгласие на съответния синдикален орган. Досежно визираната закрила са изложени изводи, че същата е относителна, а самият работник съзнателно е укрил качеството си на секретар на синдикална организация и не е упражнил правата си добросъвестно. Освен това, по съществото на уволнението, окръжният съд е изложил изводи за наличие основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и че съкращавана на единствена щатна бройка не е необходимо извършването на подбор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя следните материалноправни въпроси – “Кой е релевантния момент за приложението на чл.333, ал.3 КТ ?”, “Следва ли работодателят при отправено искане към работника, относно уведомлението дали последният ползва закрила по чл.333, ал.3 КТ, да му бъде указано, че при промяна на обстоятелствата посочени в декларацията трябва да уведоми работодателят за това ?”, Липсата на отговор по искане за закрила на чл.333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл.333, ал.3 КТ ?”, Незнанието от страна на работодателя за закрила на уволненото лице по чл.333, ал.3 КТ, освобождава ли работодателя от задължението му по чл.333, ал.3 КТ и работникът ползва ли се от закрила в този случай?”.Като основания за допускане сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена и в законния срок.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само по поставените въпроси тъй като решаващите изводи на въззивната инстанция по въпроса за предварителната закрила са по тях.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, ал.1 и чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №VІ-89/17.6.2013 г. по гр.д.№810/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав, по подадената от адвокат Р. Ц. – процесуален представител на ищеца Р. П. Б. от [населено място], касационна жалба, вх.№11547/16.7.2013 г.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: