4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
гр. София, 31.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №316 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. И. срещу решение №2000 от 26.10.2016г. по в.гр.д. №1446/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №372/14.01.2016г. по гр. д. №2946/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 14 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Л. И. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.311е т.2 от КЗ /отм./, вр. чл.311в ал.1 вр. ал.5 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника за сума в размер на 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4500 – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е спазен специалният ред по чл. 311п от КЗ (отм.) Поддържа, че тъй като вземането му срещу [фирма] е признато с влязло в сила решение и има издаден изпълнителен лист срещу дружеството в несъстоятелност, то качеството му на кредитор е неоспоримо и не се нуждае от допълнително потвърждение чрез включване в списъците от синдика. Поддържа, че производството по несъстоятелност е било спряно поради бездействието на Гаранционния фонд и Комисията за финансов надзор да предплатят определените от съда по несъстоятелността разноски в размер на 120 000 лева, а това тяхно поведение го е лишило от възможността съдебно признатото му вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания от синдика на дружеството в несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос: След като вземането е съдебно признато с влязло в сила осъдително решение срещу застрахователя в несъстоятелност и по делото за несъстоятелност няма действащ синдик, може ли на този кредитор да се признае правото да иска сумата направо от Гаранционния фонд? Поддържа, че въпросът е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона, тъй като е налице празнота в закона и при буквалното му прилагане се постига явно несправедлив резултат.
Ответникът по касация Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Поддържа, че в нея липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания. Поддържа също, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като при постановяването му съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В настоящия случай, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е преценил, че претендираните от въззивника вземания за обезщетение попадат в хипотезата на чл. 311в от КЗ (отм.), а именно, че същите са вземания на физическо лице и произтичат от Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установил е, че заявените от въззивника претенции не са били включени в списъка с приетите вземания от синдика на несъстоятелния застраховател. Поради това е приел, че тъй като не е спазен специалният ред за одобряване и изплащане на застрахователни вземания по Договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл. 311п от КЗ (отм.), за Гаранционния фонд не е възникнало задължение да изплати претендираните обезщетения.
Поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на него е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По въпроса не съществува задължителна за съдилищата практика, поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, който настоящият състав, съгласно разясненията в ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, уточнява по следния начин – Подлежи ли на изплащане от Гаранционния фонд сумата по вземане на потребител на застрахователна услуга, което е признато с влязло в сила осъдително решение срещу застрахователното дружество в несъстоятелност, но вземането не е включено от синдика в списъка на приетите вземания поради това, че производството по несъстоятелност е било спряно по реда на чл.632 от ТЗ и впоследствие прекратено?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 890 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2000 от 26.10.2016г. по в.гр.д. №1446/2016г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора К. Л. И., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 890 лева /осемстотин и деветдесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.