Р Е Ш Е Н И Е
№ 1432
гр.София, 19.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Пето гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Юлия Георгиева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 23/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. К. от с. Б., общ. Р. , обл. Благоевград, срещу въззивното решение № 437 от 10.10.2007 год. по в.гр.дело № 436/2007 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на жалбата срещу първоинстанционното решение.
Ответниците по касация О. с. „З”-гр. Р. и О. Р. не ангажират становища по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение № 1* от 20.03.2007 год. по гр.дело № 960/2006 год. Разложкият районен съд уважил предявения иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като признал за установено спрямо ответниците, че Е. Н. К., в качеството си на наследник на Н. И. К. , починал на 24.03.1989 год., както и останалите наследници на последния, имат право да възстановят собствеността върху нива от 0.200 дка, находяща се в м.”П” в землището на с. Б., общ. Р. , с граници и съседи: полски път на кметство с. Б., пасище, мера на общината, нива на наследници на Л. Г. Л. , река и ж.п.гара. Прието е било, че след влизане на ЗСПЗЗ в сила, ищцата/сега касатор/ и останалите наследници на Н. И. К. не са депозирали заявление за възстановяване на правата си върху 0.200 дка, представляващи част от притежавания от наследодателя им земеделски имот, като поради незнание пропуснали да сезират ОСЗГ-Р. за възстановяване на процесната площ.
Въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, като приел, че не се касае за самостоятелен имот, който е бил пропуснат да бъде заявен в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, а за част от заявен и възстановен имот в м.”П”. Според въззивния съд, наличието на одобрена и влязла в сила карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделските земи, може да бъде преработена само въз основа на заповед на министъра на земеделието и горите, и то при наличие на явна фактическа грешка /чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ/, а за отстраняване на непълноти или грешки при заснемане на имотите по споменатата карта във връзка с площта и границите им е предвидена специална процедура в чл.18д, ал.4-8 ППЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на V г.о. намира жалбата срещу въззивното решение на неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд законосъобразно е приел, че първоинстанционното решение е постановено по недопустим иск.
По делото е установено, че наследниците на Н. И. К. са заявили пред ОСЗГ-Р. за възстановяване нива в м.”П” в землището на с. Б. с площ от 4 декара и с решение № 1 от 15.12.1999 год. им е възстановена нива с площ 2.055 декара, имот № 0* в м.”П”. След като е безспорно, че е налице позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в реални граници върху част от заявения земеделски имот, предявеният иск за разликата в площта между възстановения и заявения за възстановяване имот е недопустим. Ответникът в лицето на ОСЗГ-Р. е доказал възражението си, че заявление за възстановяване на собствеността е било подадено от наследниците на Н. И. К. и по него е постановено решение от поземлената комисия по местонахождението на имота, с което е възстановено правото на собственост върху основния имот, макар и с площ по-малка от заявената за възстановяване.
Допустимостта на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е обусловена от неподаване в срок на заявление от никой от правоимащите наследници на бившия собственик. Ако макар и само един от тях е подал заявление, останалите сънаследници нямат право на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ-подаденото заявление ще ползва и тях/чл.14, ал.1 ППЗСПЗЗ/.
Въззивният съд законосъобразно е приел, че при предявяване на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не може да се преразглежда въпроса за възстановяване на собствеността върху заявен в срок земеделски имот, който въпрос е разрешен с влязло в сила решение от поземлената комисия/сега ОСЗГ/ по местонахождението на имота, в качеството й на единствен орган, разполагащ с материална властническа компетентност да се произнася по възстановяването /тълк.решение № 2/25.06.1996 год. по гр.д. № 2/96 г. на ОСГК/. Правилно е посочено, че преди одобряването на картата със съществуващи и възстановими стари реални граници, отстраняването на непълноти или грешки при заснемане на имотите може да се извърши по специалната процедура, предвидена в чл.18д, ал.4-8 ППЗСПЗЗ, а съгласно чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи могат да бъдат преработени, но само при явна фактическа грешка със заповед на министъра на земеделието и горите.
Доколкото липсва процесуалната предпоставка за предявяване на установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, а напротив, налице е пречка за това, тъй като имотът е бил заявен за възстановяване от наследниците на бившия собственик в срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ, претенцията е била недопустима и правилно постановеното от първоинстанционния съд решение е обезсилено, а производството по делото – прекратено. С оглед на това, безпредметно е обсъждането на доводите в касационната жалба, отнасящи се до основателността на недопустимия иск, свързани с допустимостта и преценката на писмените доказателства по делото.
По изложените съображения, въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на V г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437 от 10.10.2007 год. по в.гр.дело № 436/2007 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: