Решение №15 от 43522 по тър. дело №1277/1277 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 15

София, 26.02.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1277/2018 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 3860 от 01.03.2018 г., подадена от Б. Г. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 2562 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 3758/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, дванадесети състав, с което е потвърдено решение № 2366 от 10.04.2017 г. по гр.д. № 909/2015 г. на Софийски градски съд в обжалваната част – за отхвърляне на предявения срещу ЗД”Евроинс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца – за разликата над 110 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва от настъпилото на 05.06.2014 г. произшествие.
С определение № 633 от 07.11.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД – за извършване на проверка за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради несъответствие на определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с принципа за справедливост и предвид доказаните по делото емоционални болки и страдания на ищеца от преждевременната загуба на неговия баща. Според касатора, въззивният съд не е преценил данните по делото във връзка с личността на загиналия – известен в обществото като активен спортист и треньор на мъжкия отбор по баскетбол в гр. Казанлък, нито доказателствата за изключително близките отношения между него и сина му. Липсата на анализ на тези доказателства и неотчитането на част от критериите, релевантни към принципа за справедливост, е довело до занижаване на присъденото обезщетение. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в публичното съдебно заседание на 30.01.2019 г., се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част и присъждане на пълния претендиран размер, или още 70 000 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г., с присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, застъпва становище за правилност на въззивното решение. В постъпил по делото писмен отговор, както и по съображения, изложени в съдебно заседание на 30.01.2019 г., се поддържа, че въззивният съд е преценил в цялост доказателствата по делото, относими към размера на претендираното обезщетение, съобразявайки релевантните критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, произнасяйки се по въпроса за справедливия размер на претендираното от ищеца Б. Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на 54-годишния му баща Г. Б. Д., настъпила при ПТП на 05.06.2014 г., е приел, че сумата от 110 000 лв., определена от първата инстанция, съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Изводът е изведен въз основа на свидетелски показания, установяващи добри отношения между ищеца и загиналия негов баща, който е бил и треньор на мъжкия отбор по баскетбол в гр. Казанлък, както и конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Прието е, че към момента на настъпване на процесното събитие лимитът на застрахователна отговорност от застрахователно събитие при едно пострадало лице е 2 000 000 лв., а при две и повече лица е до 10 000 000 лв. Изразено е разбирането, че определеното от СГС обезщетение е съобразено с тези лимити.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалванe:
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, действителните отношения между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС /по см. на т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ – така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. и мн.др. Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК : решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др., които са надлежно публикувани.
По същество на касационната жалба:
Предвид изложеното по-горе, ВКС намира, че определеният от въззивната инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява занижен. Решаващият състав на АС-София, макар и да е отразил установени от св. С. И. доказателствени факти, не е отчел в достатъчна степен тежката загуба на ищеца в резултат на внезапната смърт на неговия баща. Установено е, че макар ищецът и баща му да са живеели в различни жилища в гр. Казанлък, те са поддържали близки и постоянни контакти. Въззивният съд не е съобразил изцяло доказаните от посочения свидетел интензитет и продължителност на търпените от ищеца болки и страдания, негативните емоции и видимо депресивното му състояние и понастоящем. С оглед установената близка връзка между сина и бащата, болките, страданията и тъгата, които ищецът ще изпитва и в бъдеще от внезапната и преждевременна загуба на баща си, също следва да се отчетат при прилагане на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
С неотчитането в пълнота на задължителните указания, дадените в ППВС № 4/1968 г. и поради неизвършване на цялостна оценка на всички релевантни към размера на обезщетението обстоятелства, въззивният съд е присъдил занижен по размер обезщетение.
Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните обществено икономически условия към правнорелевантния момент – настъпване на застрахователното събитие на 05.06.2014 г., чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Макар въззивният съд да е посочил съответните лимити на застрахователна отговорност, цитираната по-горе практика на ВКС не е съобразена изцяло във връзка с тяхното значение за отговорността на застрахователя на делинквента.
С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия по чл.52 ЗЗД, следва да се приеме, че справедливият размер на търсеното обезщетение е 140 000 лв.. Жалбата се явява основателна за разликата над присъдените с въззивното решение 110 000 лв. до 140 000 лв.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени частично в отхвърлителната част, като на ищеца се присъдят допълнително още 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Г. Б. Д., ведно със законната лихва от ПТП – 05.06.2014 г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 140 000 лв. до 180 000 лв. атакуваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски над сумата 285 лева до 570 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от жалбата и представен по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение, на касатора се дължат разноски за настоящото производство в размер на 1 770 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2562 от 07.12.2017 г. по в.гр.д. № 3758/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, дванадесети състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Б. Г. Д. срещу ЗД”Евроинс” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Г. Б. Д. за разликата над 110 000 лв. до 140 000 лв., ведно със законната лихва от настъпилото на 05.06.2014 г. произшествие, както и в частта, с която Б. Г. Д. е осъден да заплати на ЗД”Евроинс” АД разноски за сума над 285 лв. до 570 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс” АД да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Б. Г. Д. допълнително сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Г. Б. Д., ведно със законната лихва от 05.06.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс” АД да заплати на Б. Г. Д. сумата 1 770 /хиляда седемстотин и седемдесет/ лева – разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс” АД , на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *