Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
София, 28.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6369 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 151 от 03.02.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1103 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1364/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Д. Р. от [населено място] против ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област=
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси по приложението на чл. 172 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК: следва ли при противоречие в свидетелските показания съдът да изложи мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени и следва ли да бъдат обсъдени всички представени писмени доказателства, както и по въпроса длъжен ли е съдът при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ да съобрази доказателствата за периода на оставане без работа след уволнението.
Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост.
При противоречие в свидетелските показания относно относими към спорното право факти, съдът излага мотиви кои свидетелски показания приема за достоверни, в коя тяхна част и защо; защо не дава вяра на показанията на свидетел; защо приема, че свидетелят не е безпристрастен или по други причини не възпроизвежда вярно възприетите факти. Преценката за достоверност на свидетелските показания съдът извършва, съпоставяйки ги помежду им и с всички доказателства по делото и обосновавайки изводите си чрез логически издържани съждения.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, при присъждане на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ съдът е длъжен да съобрази доказателствата за периода на оставане без работа след уволнението – правото на обезщетение възниква от осъществилия се факт на принудителна безработица след незаконното уволнение, който факт е елемент от нормата на чл. 225, ал. 1 ГПК. Доказателствената тежест за установяване на този факт е върху ищеца, претендиращ обезщетението и позоваващ се на оставането си без работа в рамките на определения в закона шестмесечен период – Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6 от 2013 г. ОСГК ВКС.
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „старши учител по български език и литература” при Професионална гимназия „Д. С.”, [населено място] до 25.03.2013 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал .2, т. 6 КТ със заповед № РД-07-203 от 25.03.2013 г. Дисциплинарното наказание е наложено за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че през първия учебен срок на 2012/2013 г., по време на провеждане на учебни часове на девети и десети клас е отправял към учениците обидни изрази, накърняващи личното им достойнство; оказвал им е психически натиск чрез грубо отношение и нецензурни думи, разделяйки ги по етническа принадлежност и социален статус. В решението е прието, че извършването на дисциплинарните нарушения не е доказано, поради което уволнението е отменено като незаконно извършено, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационна жалба против въззивното решение на Варненски окръжен съд, постъпила от ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област, се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, игнорирайки показанията на разпитаните свидетели и представените писмени доказателства и е формирал необоснован изводи за недоказаност на дисциплинарните нарушения. Изложени са оплаквания и за размера на присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, определен от съда без да бъдат съобразени доказателствата, че в шестмесечният срок след уволнението ищецът е реализирал социално осигурен доход по трудово правоотношение с друг работодател.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Р. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; не е обсъдил писмените доказателства относно дисциплинарните нарушения, нито е съпоставил съдържащите се в тях изявления със свидетелските показания. Съдът е формирал изводите си относно фактите, касаещи дисциплинарните нарушения само въз основа на показанията на един от разпитаните свидетели (В. С. М., ученичка от десети клас през първия учебен срок на учебната 2012/2013 г.), приемайки, че са безпристрастно и обективно дадени, без обаче да съобрази доколко свидетелят има пълни, цялостни впечатления относно спорните факти и доколко може да се разчита, че впечатленията му са точни. Изхождайки от показанията на свидетеля М., съгласно които в нейно присъствие ищецът никога не е употребявал нецензурни изрази; не е обиждал учениците, нито ги е разделял по признак етническа принадлежност, съдът е приел, че описаните в заповедта нарушения не са извършени от ищеца. Съгласно същите показания обаче, свидетелката не е посещавала редовно учебните часове, ходела е на училище „през ден” и е стояла до третия учебен час, тъй като „и да не ходиш няма значение”, т.е. свидетелката няма пълни и точни впечатления за провеждането на учебните занимания, нито може да установи какво е било поведението на ищеца през учебните часове, които е счела, че не е нужно да посещава. При преценка на показанията на тази свидетелка съдът е следвало да изхожда и от възможните и оценъчни стойности на поведението на ищеца, предвид данните за цялостното и поведение – през същия учебен срок е било подведена под наказателна отговорност за присвоени средства чрез използване на чужди банкоматни карти. Съдът не е съпоставил показанията и с тези на свидетелите Б. Д., учител по история и география и класен ръководител на паралелката от десети клас, в която е преподавал ищеца и Д. С., учител по технически дисциплини и класен ръководител на паралелка от девети клас, обучавана от ищеца. Приел е, че показанията на тези свидетели не са резултат на преки, непосредствени впечатления, тъй като не са присъствали лично по време на учебните часове, без обаче да съобрази, че като учители и класни ръководители те са имали непосредствени впечатления от състоянието и преживяванията на децата; че учениците са споделяли с тях оплакванията си от ищеца; че към тях са се обръщали и родители, засегнати от отношението на ищеца към децата им, за което са докладвали и на директора на училището. Съдът не е съобразил и приложените по делото доклади от учителите, изнесените факти в които са потвърдени по време на разпита им като свидетели, нито доклада от училищния психолог и многобройните писмени оплаквания от деца и родители, съдържащите се в които обстоятелства за неприемливо поведение от страна на ищеца са идентични със свидетелските показания.
Основателно е и касационното оплакване за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ без да бъдат съобразени доказателствата, че в шестмесечния период след уволнението ищецът е работил по трудовото правоотношение, считано от 13.05.2013 г. в [фирма], а от 09.09.2013 г. в Професионална гимназия по селско стопанство „Св. Г. П.” – трудова книжа, приложена на л. 60 от първоинстанционното производство. При така представените доказателства, присъденото обезщетение за периода от 26.03.2013 г. – 26.09.2013 г. е в нарушение на чл. 225, ал.1 КТ, съгласно който текст обезщетение се дължи само за времето, пред което уволнения не е реализирал социално осигурен доход.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и при необоснованост следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Обжалваното дисциплинарно уволнение, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-07-203 от 25.03.2013 г. е законно – с мотивирана писмена заповед и при спазване на изискванията по чл. 193 КТ. Доказано е и извършването на дисциплинарните нарушения. От представените по делото доказателства е установено по безсъмнен начин, че през първия срок на учебната 2012/2013 г., ищецът като учител по български език и литература си е позволил неприемливо поведение, изразяващо се в отправяне на обидни, нецензурни думи и изрази към ученици от девети и десети клас на училището. Това му поведение, явяващо се в разрез не само с длъжностната му характеристика (да зачита правата и индивидуалността на учениците и да не нарушава личното им достойнство), но и в нарушение на професионалните и етични норми на общуване е обусловило най-тежкото дисциплинарно наказание, наложено от работодателя в съответствие с чл. 189, ал.1 КТ.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен, а с оглед обусловения им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за връщане на удържаното от работодателя обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ, дължимо от дисциплинарно уволнения служител.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер 1700 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат А. П. от В. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1103 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 1364/2014 г. на Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. Р. от [населено място] против ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 55, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-07-203 от 25.03.2013 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по български език и литература”; за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 4500 лева и за връщане на сумата 585,27 лева, съставляващи удържано без основание обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ.
ОСЪЖДА Д. Д. Р. от [населено място] да заплати на ПГ „Д. С.”, [населено място], В. област сумата 1700 (хиляда и седемстотин) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: