2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 11.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5092 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 170 от 12.06.2014 г. по гр.д. № 240/2014 г. на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 172 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 1636/2013 г. на Сливенски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против Ц. С. П. от [населено място] – признато е за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 4753,49 евро, произтичащи от договор за кредит от 18.05.2011 г., както и сумата 471,40 евро, съставляващи договорна лихва за периода 20.06.2012 г.-11.02.2013 г., както и съдебни разноски принудителното изпълнение в размер на 477,01 лева. В решението е прието за установено, че по договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на Х. И. П. сумата 5000 евро. Отпуснатият кредит е бил обезпечен с договор за поръчителство от ответницата Ц. С. П., поела задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, в т.ч. лихви и разноски по събиране на вземането. Кредитът е следвало да бъде погасен на равни месечни погасителни вноски от 165 евро, които не са били обслужвани редовно и към 12.02.2013 г. кредитополучателят е останал неиздължен със сумата 4753,49 евро и 471,41 лева лихва, поради което банката е обявила предсрочна изискуемост на вземането и на 13.02.2013 г. е предприела действия по събиране на дълга чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и поръчителя. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането е основателен. Приел е, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила със спиране на плащанията от страна на длъжника и упражнените от кредитора активни действия по събиране на вземането чрез подаване на заявление по чл. 417 ГПК в шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от Ц. С. П.. Поддържа се, че обуславящия изхода на делото въпрос настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост без тя да е съобщена на длъжника от банката с изрично волеизявление е разрешен в противоречие с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по повдигнатия от касатора въпрос с оглед преценка доколко разрешението му е съобразено с т.18 от ТР № 4/2014 г. ОСГТК ВКС, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170 от 12.06.2014 г. по гр.д. № 240/2014 г. на Сливенски окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Ц. С. П. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 204,38 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: