Решение №211 от 43549 по нак. дело №1065/1065 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 25.03. 2019 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 422/2019г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Русе” ЕАД, гр. Русе срещу определение от 31.10.2018 г. по т. д. № 4854/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е прекратено производството по депозираната от същото дружество въззивна жалба срещу първоинстанционно решение № 770 от 13.04.2018 г. по т. д. № 1034/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.
Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение в посочената му част като неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с извода, че не е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение, обосновавайки наличието на правен интерес от обжалването му, от една страна, с това, че е носител на спорното материално право, а от друга страна – с твърдението за недопустимост на решението, произтичаща от произнасянето по иск, предявен от процесуален субституент, който не разполага с процесуална легитимация поради отсъствие на предпоставките по чл. 134 ЗЗД. Наличието на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение е аргументирано допълнително и със съществуващата, според частния жалбоподател, опасност срещу него да бъде предявен иск от „Национална електрическа компания” ЕАД за връщане на присъдените в полза на ищеца „М. К.” АГ суми, тъй като тези суми ще се явят платени два пъти.
Ответникът по частната жалба – „Национална електрическа компания” ЕАД – счита същата за основателна по съображения в писмен отговор от 24.01.2019 г.
Ответникът – „М. К.” АГ, Швейцария – моли за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 07.02.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да прекрати производството по въззивната жалба, подадена от „Т. Р.” E. срещу постановеното от Софийски градски съд, VІ-23 състав решение, с което частично са уважени предявените от „М. К.” АГ, Швейцария срещу „Национална електрическа компания” ЕАД искове за заплащане стойността на доставени въглища по договор от 30.12.2011 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея, въззивният съд е приел, че за топлофикационното дружество липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционния акт. Този извод е направен при отчитане на обстоятелството, че „Топлофикация Русе” ЕАД е конституирано като ищец по делото по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК наред с първоначалния ищец „М. К.” АГ, Швейцария, който е предявил исковете в качеството си на заложен кредитор, упражняващ правото по чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ за събиране вземанията на заложния длъжник „Топлофикация Русе” ЕАД към третото задължено лице – „Национална електрическа компания” ЕАД. Според съдебния състав, в случая първоначалният ищец „М. К.” АГ действа като процесуален субституент, тъй като, макар и възложено за събиране на заложния кредитор, до неговото погасяване паричното вземане остава в патримониума на заложния длъжник; с вписването на пристъпване към изпълнение вземането не променя своя титуляр, не се придобива от заложния кредитор, но последният е оправомощен да се разпорежда с него за сметка на заложния длъжник – да го продаде или да го събере, като сумите следва да бъдат платени на депозитаря.
Въззивният съд е приел, че двамата ищци – първоначалният ищец (заложният кредитор) и служебно конституираният от съда ищец (заложният длъжник) са задължителни необходими другари и имат еднакво правно положение в процеса, налагащо еднакво решение по отношение на тях, като процесуалните действия, извършени от един от другарите, обвързва и поражда последици и за останалите. Поради това, и с оглед обстоятелството, че предявените от тези ищци искове са частично уважени, съдебният състав е преценил, че за тях не е налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в осъдителната му част и че във въззивното производство, образувано по жалба на ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, същите имат положението на въззиваеми страни.
Определението е правилно.
За да възникне правото да обжалва съдебния акт, страната трябва да е засегната от неговото действие. В настоящия случай такъв интерес не е налице за частния жалбоподател „Т. Р.” E. по отношение постановеното от Софийски градски съд решение в неговата осъдителна част. Този извод произтича от процесуалното качество на частния жалбоподател по делото, приключило с постановеното първоинстанционно решение – същият е конституиран като ищец по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК наред с първоначалния ищец „М. К.” АГ, упражнил предоставеното му от чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ право като заложен кредитор да събере вземанията на заложния длъжник „Топлофикация” ЕАД към третото задължено лице „Национална електрическа компания” ЕАД. С оглед на това обстоятелство, в частта, с която исковете са уважени, и за двамата ищци (както за първоначалния ищец, така и за ищеца, чието право е предявено) липсва правен интерес от обжалването му. Такъв интерес съществува единствено за ответника „Национална електрическа компания” ЕАД, срещу когото исковете са уважени.
Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че правният му интерес произтича от недопустимостта на първоинстанционния акт. Като един от възможните пороци на съдебното решение, недопустимостта е основание за обжалването му. Само по себе си обаче, твърдението за такъв порок не може да обоснове наличие на правен интерес от обжалването на акта. Отделно от това, в случая ищецът не е лишен от възможността да релевира всички свои доводи и възражения във връзка с валидността и допустимостта на първоинстанционното решение – същите могат да бъдат заявени в производството, образувано по подадената от ответника по исковете „Национална електрическа компания” ЕАД въззивна жалба, в което ищецът участва като главна страна (въззиваем).
На последно място, не може да се възприеме и становището на частния жалбоподател, че правният му интерес от обжалване на първоинстанционното решение произтича от опасността срещу него да бъде предявен иск от „Национална електрическа компания” ЕАД за връщане на присъдените в полза на ищеца „М. К.” АГ суми като платени два пъти. Последиците от съдебния акт не могат да обосноват правен интерес за обжалването му.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.10.2018 г. по т. д. № 4854/2018 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest