Решение №217 от 39730 по нак. дело №140/140 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
№ 217
 
гр. София, 09 октомври 2008 г.
 
В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на четиринадесети април………. през две хиляди осма година
в състав:
 
                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА
                                                                                               ЖАНИНА НАЧЕВА
 
при секретаря Н. Цекова…………………..…………………………в присъствието на
прокурора Кр. Колова…………………………………..……..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..…….…касационно дело № 140 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
 
            Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение № 666/04.01.2008 г. на Софийски апелативен съд, НК – 2 състав, постановено по ВНОХД № 201/2007 г.
            С въззивното решение (след отмяна на предходното с решение № 985/15.02.2007 г. по н. д. № 269/06 г., ІІІ н. о. на ВКС) е била изменена присъда № 9/14.01.2004 г. на Софийски градски съд, НК, 3 състав по НОХД № 3087/2003 г., с която подсъдимата ТАТЯНА КРАСИМИРОВА КОСТОВА е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 115 от НК за това, че на 02.08.2002 г. умишлено умъртвила Евгени Стоянов Жеков, като деянието е било преквалифицирано по чл. 118, вр. чл. 115 от НК и наложеното й наказание е било намалено на 3 години лишаване от свобода, а изтърпяването му е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 5 години.
            В протеста се релевират доводи за присъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК.  Твърди се, че като е преквалифицирал деянието на подсъдимата КОСТОВА по чл. 118, вр. чл. 115 от НК, макар да са отсъствали визираните в този текст предпоставки, въззивният съд неправилно е приложил закона.  До този резултат се стигнало поради едностранчивата и непълна оценка на обясненията на подсъдимата за фактическото развитие на инцидента, които неоснователно били кредитирани независимо, че не се подкрепяли от други доказателства.  Оспорват се и съдебните интерпретации на заключенията на КСППЕ.  В тази връзка се поддържа, че въззивният съд е игнорирал медицинските констатации за липса на физиологичен афект и е предложил собствена интерпретация на това понятие и на „късосъединителната реакция”, изземвайки по този начин експертни функции и излизайки извън своите съдебни правомощия.  На последно място се изтъква, че не е било налице и условието упражненото насилие да е създавало реална опасност от настъпването на тежки последици за подсъдимата, а и това било неправилно мотивирано с предходното поведение на пострадалия.  На тази основа се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.
            В с. з. прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения, като идентифицира сред последните и такива, очертаващи допуснати процесуални нарушения.  В тази категория откроява и неотстраняването на констатираните от ВКС при предходното разглеждане на делото.
            Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители изразява позиция за основателност на доводите и исканията в касационния протест.
            Защитникът на подсъдимата настоява протестът да се остави без уважение.  Счита, че въззивният съд коректно е изпълнил задълженията си по оценката на доказателствата и установяване на фактите, респ. изложението им в мотивите и на тяхна основа правилно е приложил материалния закон.  Изтъква още, че част от оплакванията в протеста се свеждат до необоснованост, което не е касационно основание.
            Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
 
Касационният протест е неоснователен.
 
            По своята същност оплакванията, свързани с оценката на обясненията на подсъдимата, както и на констатациите на медицинските експерти по назначените и изслушани КСППЕ, са свързани с обосноваността на съдебния акт, което действително не е касационно основание.  От друга страна, разгледани на плоскостта на процесуални нарушения, довели като цяло до неправилно приложение на материалния закон с оглед преквалификация на деянието по текста на чл. 118 от НК, те са изцяло неоснователни.
Въззивната инстанция стриктно е изпълнила процесуалните си задължения, като подробно е анализирала доказателствата, изложила е съображения за тяхната достоверност и въз основа на правилно установените факти е изградила и правните си изводи.  Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, са били изведени на основата на съвкупна оценка на информацията, почерпена от наличната доказателствена маса, която е била анализирана подробно в контекста на констатациите по експертните заключения.  В мотивите се съдържат ясни и убедителни съображения поради какви причини и за какви обстоятелства се кредитират едни или други доказателствени източници, което важи и за обясненията на подсъдимата Костова.  Както е известно те са годно доказателствено средство, макар значението им в определени случаи да е двупосочно, доколкото могат да служат както за изясняване на правно-релевантни факти, така и като израз на защитна позиция.  При всички случаи обаче, за да е налице последната хипотеза, то те следва да са били опровергани, каквото положение явно не е било констатирано от съда, а и по този въпрос нищо не се изтъква в протеста.  В този аспект, като им е отдал нужното доверие и съответно е основал върху тях фактическите си заключения относно отделните моменти от развитието на инцидента с пострадалия, за които не е имало други надеждни източници на информация, още по-малко с оборващо достоверността им значение, то въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение.
Неоснователно е и възражението за неправилна интерпретация на експертните заключения относно това, дали подсъдимата е действала в състояние на физиологичен афект или не и следващите от това правни изводи.  Всъщност, оплакването по този повод е некоректно поставено в протеста.  Съдържанието на въззивните мотиви дава ясна представа, че съдът изчерпателно се е занимал със констатациите на експертите и ги е съчетал с установените по делото факти, които именно те са интерпретирали, за да отчетат наличието на т. нар. „късосъединителна реакция” и съответно липсата на физиологичен афект – за нейната умора след продължителен работен ден и поредната проява на ревност от страна на пострадалия след поето количество алкохол, предизвикателното му поведение, първо вербално, а след временно успокояване и реализирането на физическо насилие с удрянето на шамар през лицето до достигане на критичния момент, когато той се е насочил към нея, а тя опасявайки се от последваща агресия се е въоръжила с нож и при приближаването му е нанесла единствения, но фатален удар с него.  В този аспект, противно на твърденията в протеста, съдът изобщо не е предлагал собствена интерпретация на медицинските понятия за физиологичен афект или късосъединителна реакция, а на основата на сравнението, което експертите са направили, откроявайки белезите им, е намерил, че подсъдимата се е намирала в състояние на силно раздразнение.  Съдебната практика е недвусмислена, че това правно понятие е по-широко от физиологичния афект в медицински аспект, както и разбира се, че преценката за неговото наличие е от компетентност на решаващия съд на основата на конкретната фактология по делото.  Ревностната отбрана на територията на физиологичния афект, схващан като понятие от съдебната психиатрия, не изключва суверенното право на съда да констатира наличие на силно раздразнение, след като всички обективни данни са насочвали към такъв правен извод.  В случая са били налице всички фактически условия за изпълване на неговото съдържание, които и са били подкрепени от експертните констатации – конкретно относно предпоставките за възникване и самата специфика на протичане на „късосъединителната реакция” съобразно втория вариант от КСППЕ – акумулирано и неразтоварено по обичайния начин и за нужното време напрежение, поредна провокация с насилие, макар и с неголям интензитет, тревожно опасение за последващи неприятности, внезапен взрив на емоции и автоматично отключване на агресия, реализирана за кратко време, при стеснено съзнание и отсъствие на пълноценен волеви акт, скорошно осъзнаване на несъответствието между повода и резултата от реакцията. 
На последно място, неоснователни са доводите в протеста за това, че в светлината на съществуващите отношения на конфликтност между подсъдимата и пострадалия, което положение тя е търпяла и не направила опити да прекрати, не предполага наличие на елемента по чл. 118 от НК – от упражненото насилие да е било възможно да настъпят тежки последици.  Степента на тежест на тези последици има различно измерение и специфика за всеки конкретен случай.  Домашното насилие поначало се свързва именно с такова поведение на търпимост при повтарящи се актове на физическа или психическа агресия.  Тревожното опасение за ескалация на насилието до поредния побой, както се е случвало много други пъти, ясно е било очертано като една от причините за възникване на късосъединителната реакция при подсъдимата.  Съответно, няма никакво основание да се твърди, че възможността тя отново да бъде набита, като шамарът и последвалото приближаване е било само прелюдия, не покрива белезите на тежки последици, които могат да настъпят в контекста на изискването по чл. 118 от НК.
Затова, като е приел, че подсъдимата е извършила деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици и е преквалифицирал деянието по чл. 118, вр. чл. 115 от НК, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.  Този съд не е реализирал и маркираното в с. з. от прокурора процесуално нарушение, изразило се в повторение на констатираното при предходното разглеждане на делото от ВКС.  След цялостната отмяна на въззивното решение новият състав на апелативния съд е реализирал суверенното си правомощие да анализира цялата доказателствена съвкупност и на основата на приетите факти да изгради правните си изводи, които и подробно да изложи в мотивите си.  Липсват пропуски и недостатъци, които да са съотносими към изтъкваните касационни основания, поради което и въззивното решение следва да бъде оставена в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
Р   Е   Ш   И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА  въззивно решение № 666/04.01.2008 г. на Софийски апелативен съд, НК – 2 състав, постановено по ВНОХД № 201/2007 г.
            Решението не подлежи на обжалване и протест.
 
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:      1.
 
 
 
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.