О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
[населено място], 07.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2795 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. М. В., чрез адв. Р. Т., срещу решение № 76/14.01.2015г. по в.гр.д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав, с което е обезсилено решение от 07.12.2011г. по гр.д. № 5128/2009г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 4-ри състав, в уважената част на исковете и в частта на разноските и е прекратено производството по гр.д. № 1069/2012г. на САС,ГК, 2-ри състав.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията С. О. Н. с писмения си отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество основателността на касационната жалба.
Върховният касационен, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че според наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, касаторът претендира ответникът в качеството си на управител да е причинил имуществена вреда на дружеството – кражба на собствен на последното лек автомобил от неизвестно лице, извършена по вина на ответника, който е оставил автомобила без надзор, с контактен ключ на таблото и работещ двигател. САС е приел, че СГС е намерил за доказани горните релевантни факти и е ангажирал отговорността на управителя до размера на претендираната сума от 27 518,53 лв. Според апелативната инстанция наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл.137, т.8 ТЗ за предявяване на иск по чл.145 ТЗ, когато такъв е заведен срещу лице, което към момента на предявяване на иска е било освободено като управител на дружеството-ищец, е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, за която съдът е длъжен да следи служебно. САС е заключил, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ в конкретния казус, поради което е направил извод, че атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му уважителна част е недопустимо.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: „1. Отговорността, която носи управителя на Е. за увреждане на материален актив, собственост на дружеството в резултат на небрежност– оставил без надзор, отключено, с работещ двигател и ключ на арматурното табло МПС, поради което същото е било противозаконно отнето от неизвестен извършител, деликтна ли е по смисъла на чл.45 ЗЗД или договорна по смисъла на чл.145 ТЗ, произтичаща от органното му правоотношение с дружеството?; 2/ Необходимо ли е решение на ОС на съдружниците / решение на едноличния собственик на капитала/ по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ и представлява ли то абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск с правно осн. чл.145 ТЗ от О. срещу бивш управител, когато към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър ?; 3/ При предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител, съдът задължен ли е служебно да следи за наличието на решение по чл.137, ал.1 ,т.8 ТЗ при положение, че нито в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК, нито във въззивната жалба е направено възражение от ответната страна / въззивника/ в това отношение?“. Като допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава по първия формулиран въпрос – на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като счита, че по него съдилищата се произнасят противоречиво /без да сочи създадена в противоположна на обжалваното въззивно решение практика по този въпрос/ и същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. По втория от поставените правни въпроси също намира, че са налице селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК . Като по отношение на създадената противоречива според него практика на съдилищата касаторът се позовава на Решение № 2329/15.12.2014г. по гр.д. № 2738/2913г. на САС, ГК, 8-ми състав; Решение № 115/27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 61/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 41/29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г. на ВКС, I т.о. Третият поставен в изложението въпрос се свързва с допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, при изложени от касатора съображения, че липсва създадена задължителна практика по въпроса дали съдът е длъжен служебно да следи за наличие на решение на ОС на съдружниците по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ в хипотезата на предявен иск за реализиране на отговорността на бивш управител .
Настоящият състав на ВКС намира следното:
Отговорът на първия поставен от касатора въпрос предполага обсъждане не само на изложените във въпроса факти, а и конкретни такива относно обема на възложената от закона, дружествения договор, договор за възлагане на управлението конкретна компетентност на ответника-управител. Следователно касае проверка на въззивното решение по същество, която не попада в предметния обхват на настоящата селективна фаза на касационното производство. Поради което засягането на така формулирания от касатора въпрос в мотивите на обжалваното въззивно решение не е достатъчно, за да се обоснове извод, че произнасянето на САС само по него е обусловило крайния изход на спора. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК атакуваното съдебно решение не следва да се допуска до касационно обжалване по коментирания правен въпрос.
Вторият и третият въпрос, които са взаимно свързани, като отговорът на първия от тях обуславия разрешението по следващия, касаят допустимостта на иска по чл.145 ТЗ и по тях има формирани решаващи изводи от въззивния съд. По така поставените въпроси са постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 41/29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г.на ВКС, II т.о. и Решение №115/27.11.2012г. по т.д.№ 61/2011г. на ВКС , II т.о., в които е даден отговор на същите правни въпроси. Следователно са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по уточнените от настоящия състав, съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на касационната инстанция, въпроси: Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл.145 ТЗ от О. /Е./ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ при предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка? . Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва изследване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На осн. чл.18, ал.1, т.2 от ТДТГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 521лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 76/14.01.2015г. по в.гр.д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав.
УКАЗВА на касатора [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 521 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: