О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.307
София. 09.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 116/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на: Г. И. С. от гр. Ш., „Д” О. , гр. Ш., представлявано от управителя Г. С. и „Т” АД, гр. Ш., всички чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 160 от 24.10.2008 г. по в.гр.д. № 251/ 2008 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено в сила решението на Окръжен съд – Ш. от 19.02.2007 г. по т.д. № 838/2005 г. С посоченото решение са прогласени за нищожни сделките, с които „Т” АД, гр. Ш. и „С” О. , гр. Ш., чрез джиросване на временни удостоверения са прехвърлили собствеността на всички 50 броя акции от капитала на „Т” АД, както следва: джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. АД на временно удостоверение № 0* с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „С” ООД; 2. джиросване на 17.06.2003 г. от „Тед П. на временно удостоверение № 002 с цел прехвърляне на удостоверената с него един брой поименна акция от капитала на „Т” ЕАД на Г. И. С.; 3. джиросване на 14.11.2003 г. от „С” О. на временно удостоверение № 001 с цел прехвърляне на удостоверените с него 49 броя поименни акции от капитала на „Т” ЕАД на „Д” О. и е признато за установено, че собственик на 50 брроя поименни акции от капитала на „Т” АД, или на целия записан капитал е „С” О. , като правоприемник на „Т” АД, след осъществено вливане съгласно решение от 15.12.2003 г. по ф.д. № 358/2002 г. на ОС – Ш.
Касаторът счита въззивното решение за недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца Я. К. Г. от предявените искове и неправилно, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Като съществен за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: за начина на променяне вида на акциите – от безналични в налични и емитирането им, както и за действителността на джиросване на временните удостоверения. Счита се, че по тези въпроси не е налице единна практика на ВКС, а от друга страна, с оглед новата разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ произнасянето на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона. Касаторът счита, че е налице и отклонение от практиката на ВКС относно недопустимост на иска за собственост върху безналични акции – Р. № 650/01.11.2006 г., І т.о. В касационната жалба се поддържа също така, че въззивното решение възпроизвежда буквално отмененото от ВКС първоначално въззивно решение и част от писмените бележки на пълномощника на ищеца, затова се прави извод за липса на надлежно формирана воля на решаващия въззивен състав.
Ответниците по касация: Я. К. Г. и „С”О. , чрез процесуалните си пълномощници, са заявили становища за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, по съображения в писмени отговори.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен по реда на чл.218з ГПК/отм./, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към датата на преобразуване на „Т” от ЕО. в ЕАД записаният и изцяло внесен капитал е разпределен на 50 бр. поименни безналични акции и, че липсват доказателства с последващи решения на ОС на акционерите/ от 15.05. и от 17.06.2003 г./ да е извършена промяна от безналични в налични акции и записването им, както и доказателства за увеличаване на капитала на „Т” АД. Съгласно тази констатация, е направен извод, че след като емисията акции не е регистрирана в Централен депозитар, нито разпореждането с безналични ценни книжа, то издадените временни удостоверения не могат да прехвърлят собствеността на акциите, а сделките са нищожни поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. Изложени са и съображения за неприложимост на джирото, като способ за прехвърляне на безналични поименни акции, с оглед придвидения в ЗППЦК ред – чрез цесия. Предвид нищожността на сделките по прехвърляне на собствеността на акциите от капитала на „Т” АД, собственост на „Т”, при осъщественото вливане целият записан капитал на „Т” АД е преминал в „С” О. , поради което и искът с правно основание чл.97, ал.І ГПК/отм./ е счетен за основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос/ който макар и неформулиран точно, но инкорпориран в касационната жалба/ от значение за правилността на решението, е свързан със служебното задължение на съда да зачете надлежно извършени при новото въззивно разглеждане на делото процесуални действия, които са в изпълнение на дадените в отменителното решение на ВКС указания, както и да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, излагайки собствени мотиви. По този въпрос е допуснато отклонение от задължителните за съдилищата указания, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Основателни са доводите на касатора за липсата на единна съдебна практика по приложението на приетата през 2007 г. нова разпоредба на чл.187, ал.3 ТЗ относно действието на прехвърлянето на временно удостоверение. Налице е и приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по отношение на формулираните съществени материалноправни въпроси, свързани с превръщането на безналичните акции в налични – вземане на решение за такава промяна, включително начина на отразяването й в устава на дружеството, вписването на новите обстоятелства в търговския регистър и заличаване на регистрацията на емисията от безналични акции в Централния депозитар. Произнасянето на ВКС по тези въпроси би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 160 от 24.10.2008 г. по в.гр.д. № 251/ 2008 г. на Апелативен съд – Варна.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 000 лева/общо/, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. при Търговска колегия на ВКС, за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: