О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
София, 29.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1366 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. А. С., чрез пълномощника й адвокат И, против решение № 203 от 23.07.2009 г., постановено по гр.д. № 438 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Л. , с което е обезсилено решение № 7* от 30.10.2008 г. по гр.д. № 144/2008 г. на Районен съд- Т. и е прекратено производството по предявения от Н. А. С. против М. А. Ч. и С. А. Ч. ревандикационен иск по отношение на южна реална част от второстепенна стопанска постройка със застроена площ от около 16 кв.м. по външни контури, състояща се от приземно помещение за отглеждане на животни и паянтова надстройка над него, с дървена конструкция.
Ответникът М. А. Ч. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а С. А. Ч. не е изразила становище.
Въззивното решение е постановено по ревандикационен иск, основан на твърдението, че ищцата е собственик на дворното място и и на находящите се в него второстеренни постройки, южната реална част от която ползва ответникът. Съдът е приел, че искът е процесуално недопустим, тъй като касае реална част от сграда, която не съставлява самостоятелен обект на вещни права.
Касаторът Н. С. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен в противоречие с указанията по приложение на процесуалния закон в ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1 от 17.07.2001 г., ОСГК на ВКС. Наведените твърдения са свързани с довод за необоснованост на фактическите изводи и неправилно приложение на материалния закон, т.е. с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които могат да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение по реда на чл.290-293 ГПК, но са неотносими при преценка допускане на касационното обжалване, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС.
Налице е обаче противоречиво разрешаван правен въпрос относно допустимостта да се ревандикира реална част от собствена вещ, дори и тази реална част да не е самостоятелен обект на вещни права, доколкото с решение № 2* от 13.10.1969 г. по гр.д. № 3461/1960 г., І г.о. е прието, че е допустим ревандикационен иск за една стая, т.е. за реална част от вещ, като са разгледани предпоставките за уважаване на този иск, т.е. касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 23.07.2009 г., постановено по гр.д. № 438 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Л.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: