О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
С., 28.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 293 по описа за 2012г. взе предвид следното:
Производството е образувано по частни жалби, подадени от Г. Х. Ч. против определение № 108/29.02.2012 г. , постановено от Великотърновския окръжен съд по ч.гр.д. № 6/2012 г., с което на Ч. е отказано предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса и е потвърдено определение от 12.12.2011 г. на Великотърновския районен съд за прекратяване производството по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Г. Х. Ч. обжалва също и определение от 19.03.2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което му е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса по частната жалба, адресирана до Върховен касационен съд.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По частните жалби, срещу определенията на Великотърновския окръжен съд, с които е отказано на страната да бъде освободена от заплащане на държавни такси по делото:
В нарушение на закона, съдът е преценявал финансовите възможности на Ч. да заплати дължимата такса по всяко едно предприето от него процесуално действие и всеки път му е отказвал с аргумент, че дължимата сума е в такъв размер, че не е доказал невъзможността да я плати. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК трябва да се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се внесе държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В случая, доходите на ищеца са само от социална пенсия за инвалидност, пенсия за инвалидност поради общо заболяване и месечни добавки – общо в размер на 226,97 лв. Ч. е безработен, с влошено здравословно състояние и притежава 1/6 ид.ч. от жилище, гараж и второстепенна сграда в [населено място]. При тези данни няма съмнение че страната не разполага с достатъчно средства за плащане на такси и разноски по делото и попада в категорията на лицата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, определенията на Великотърновския окръжен съд, с които е отказано освобождаването на Ч. от заплащане на такси и разноски по делото, следва да бъдат отменени и вместо тях настоящият състав да уважи молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
По частната жалба срещу определението, с което е отказана правна помощ и иска на Ч. е признат за недопустим, поради което образуваното по него производство е прекратено:
Искът е по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване неистинност на документ, приет по делбено дело, по което има и постановено решение по допускане на делбата от 2009 г. – преди предявяване на иска. Правният интерес на Ч. е отмяната на влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК.
Съдилищата са приели, че така предявеният иск е недопустим, защото с него не може да се постигне целяната отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Хипотезата има предвид постановена присъда за документно престъпление или решение за установяване на престъпното обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК.
Посочено е още и това, че документът е бил представен по делбеното дело и оспорен от страната, като съдът е разгледал възраженията и ги е намерил за неоснователни, а документа за истински.
По въпроса за допустимост на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК в подобна хипотеза – с оглед бъдеща отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е установена противоречива съдебна практика на отделни състави на Върховни касационен съд по чл. 291 ГПК.
По реда на чл. 292 ГПК е образувано тълкувателно дело № 5/2012 г. на ОСГТК ВКС и до постановяване на тълкувателно решение, производството по частната жалба срещу определението за прекратяване на исковото производство по чл. 124, ал. 4 ГПК следва да бъде спряно.
Съдът, също така, за да се произнесе по наличието на основания за предоставяне на правна помощ на Ч., трябва да прецени критериите по чл. 24 ЗПП – доколко предоставянето на помощта е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Следователно, по частната жалба в тази й част съдът може да се произнесе също след постановяване на тълкувателното решение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.03.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по ч.гр.д. № 6/2012 г., както и определение № 108/2902.2012 г. по същото дело в частта, с която на Г. Х. Ч. е отказано да бъде освободен от такси и разноски по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК и вместо това ПОСТАНОВИ.
ОСВОБОЖДАВА Г. Х. Ч. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на такси и разноски по делото до окончателното му приключване.
СПИРА производството по делото по частната жалба на Г. Х. Ч. срещу определение № 108/2902.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по ч.гр.д. № 6/2012 г. в останалата му част, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2012 г. ОСГТК ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта, с която е спряно производството по делото, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: