О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик В. гр.д. № 6084 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. В. против решение № 181 от 13.07.2015 г. по в.гр.д. № 127/2015 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с което се потвърждава решение № 420/18.08.2014 г., по гр.д. № 614/2014 г. на Окръжен съд – Плевен за уважаване на мотивираното искане на К. з.о. н. п. и. на стойност 49 744 лева, на основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е нарушил материалния закон, водещ до неправилност и необоснованост на решението поради това, че е отнето имущество на стойност 49 744 лева, към момента на внасяне на мотивираното искане в съда, а по отношение на предвидената законова предпоставка, придобитото имущество трябва да е на значителна стойност, което по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ е в размер на 60 000 лева или 400 М., поради което въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС. На второ място, въззивното решение било постановено в противоречие с практиката на ВКС при установяването на законните доходи и преценката за доходи и разходи в М.. В противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдът е определил обичайните разходи на член от семейството по данни на НСИ, въпреки писмените и гласни доказателства по делото, което противоречи на други подобни казуси, решени по гр.д.№ 704/11 г. на ІV г.о., по гр.д.№ 99/12 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 2020/14 г. на ІІІ г.о. Неправилно били включени и служебни разходи, невключени в мотивираното искане на К., което противоречи на изводите на ВКС по гр.д. № 534/11 г. Изложени са и съображения за противоречиво решаване по идентични казуси от един и същи състав на ВТАС – по настоящото в.гр.д.№ 127/15 г., чието решение се обжалва и в.гр.д.№ 247/13 г. на същия съдебен състав, с оглед на което се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречиво решаване от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид гореизложеното се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, поради което се иска да бъде реализирана процедурата по касационно обжалване и да се отхвърли предявения иск от К. з.о.и. стойност 49 744 лева.
От К. з.о.н.п.и. е подаден писмен отговор, в който подробно се оспорват доводите с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението на касатора не е поставен правен въпрос, а по същество считат, че касационната жалба е неоснователна и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Въззивният съд в обжалваното решение приема, че са налице предпоставките за отнемане на имущество в полза на държавата на основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./, тъй като по отношение на проверяваното лице има влязла в сила присъда за престъпление в обхвата на чл.3 от същия закон, придобитото имущество през проверявания период е на значителна стойност, което е установено с влязлата в сила присъда, задължителна за гражданския съд според чл.300 ГПК и не са установени законни източници на средства за придобиването на това имущество, поради което може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че при наличието на всички изискуеми по специалния Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и доказване на връзка /пряка или косвена/ между придобиването на имущество и престъпната дейност, мотивираното искане на К. за отнемане на незаконно придобито имущество е основателно, с оглед на което е потвърдил решението на първата инстанция.
При тези мотиви на въззивния съд, в изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото правен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационно обжалване, без да се разглеждат дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплакване, че съдът неправилно е преценил писмените и гласни доказателства за установяване на законните доходи и обичайните разходи на член от семейството, което довело да неправилност и необоснованост на крайните изводи, че стойността на придобитото имущество е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и подлежи на отнемане в полза на държавата. По своето съдържание тези доводи представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд и оплаквания по съществото на правния спор – основания по чл.281, т.3 ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от касатора въпроси могат да бъдат предмет на разглеждане пред касационната инстанция само след като се допусне касационно обжалване, при наличие релевантен за изхода на спора правен въпрос, който е обосновал крайните изводи на съда в обжалваното решение и по отношение на който са налице някои от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за отнемане на имущество в полза на държавата, тъй като по отношение на проверяваното лице има влязла в сила присъда за престъпление, което попада в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД /отм./, а придобитото имущество е на значителна стойност и след като не са установени законни източници за придобиването му, може да се направи обосновано предположение, че е придобито от престъпна дейност, поради което подлежи на отнемане в полза на държавата. Съображенията на касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за извършени от въззивния съд процесуални нарушения в процеса на доказване на фактическите твърдения по делото и изводите на съда, не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, т.е. на етапа, когато се решава дали са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отделно от изложеното, в изложението към касационната жалба липсват доводи за необходимост да се изменени съществуващата или създаване на нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми. Когато се твърди, че липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, а твърденията в изложението повтарят доводите в касационната жалба, поради което не могат да обосноват противоречие с представената задължителна съдебна практика или да се приеме, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, с оглед на което обжалваното решение на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба е поискала разноските за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на основание чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 05.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 179/2015 г. на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на К.о.н.п.и. разноските за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 1516,50 (хиляда и петстотин и шестнадесет лева, петдесет стотинки) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.