О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София 05.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3808/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Никон Метал“ ЕООД, със съдебен адрес град Хасково, подадена чрез адв. Н. М., срещу решение № 33 от 29.01.2018 г. по гр.д. № 1500/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 53 от 14.06.2017 г. по гр.д. № 241/2017 г. по описа на Районен съд – Гълъбово. С първоинстанционното решение „Никон Метал“ ЕООД, на основание чл. 124, ал. 1 КТ е осъдено да заплати на Т. И. И. сумата от общо 7 973,72 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2013 г. до месец септември 2016 г., на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 КТ сумата от 1 228, 71 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава за изплащане на дължимите вземания за трудово възнаграждение; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 769, 95 лв., представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за периода от месец ноември 2013 г. до месец септември 2016 г. и на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 18, 64 лв. – обезщетение за забава.
Ответникът по жалбата Т. И. И., [населено място], е подал писмен отговор чрез адв. Ж. З.. Оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и е приложен договор за правна защита и съдействие.
Производството по делото е образувано по обективно съединени осъдителни искове на Т. И. И. против „Никон метал“ ЕООД с правно основание чл. 128, ал. 1, т.2 КТ и и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. ноември 2013 г. до м. септември 2016 г. и за заплащане на обезщетение за неползван годишен отпуск, както и акцесорни искове за заплащане на мораторна лихва върху главниците. Въззивният съд е приел, че до 01.10.2016 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Т. И. И. е заемал длъжността „технически изпълнител“ при „Никон метал“ ЕООД. От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че дължимото трудовото възнаграждение на Т. И. И. за претендирания период е: 224.63 лева за всеки от месеците ноември и декември 2013та година; 63.54 лева за месец януари 2014та година; 108.48 лева за месец февруари 2014та година; 170.28 лева за месец март 2014та година; 232.09 лева за всеки от останалите месеци през 2014та година; 243.74 лева за всеки от месеците през 2015та година; 265.90 лева за всеки от месеците от януари 2016та година до септември 2016та година включително. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск – 769,95 лв. Ответникът – работодател не е доказал изпълнението на задължението си да заплати трудово възнаграждение на работника – ищец.
Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по трудов спор, по иск за заплащане на обезщетение по трудово правоотношение с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 33 от 29.01.2018 год. по в. гр. дело № 1500/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Въпреки дадените указания от въззивния съд за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в приложеното такова се съдържат единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение. Изложени са само касационните основания като са развити доводи за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, но не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. За изчерпателност следва да се посочи, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обуслови наличие на специалната предпоставка.
Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, тъй като искането му за съединяване на дела между същите страни не е било уважено от решаващия съд. Позовава се на решение, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Изложеното не обосновава извод за недопустимост, тъй като нито едно от двете производства няма характер на преюдициалност спрямо другото и макар претенциите да произтичат от едно и също трудово правоотношение, те не са взаимнообусловени. В този смисъл дори да са били налице предпоставките за съединяване на делата, противният извод на решаващия съд единствено може да обоснове основание за неправилност на съдебния акт.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Никон метал“ ЕООД срещу решение № 33/29.01.2018 г. по в.р.д. № 1500/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта и относно иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33/29.01.2018 г. по в. гр.д. № 1500/2017 г. на Окръжен съд – Стара Загора в останалата част.
ОСЪЖДА „Никон метал“ ЕООД, с съдебен адрес гр. Хасково, да заплати на Т. И. И., [населено място], сумата 600 лв. деловодни разноски.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.