3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 509
София, 26.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 61283/2016 г. /№ 1283/2016 г. по описа на І-во т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 747 от 16.10.2015 г. по в. т. д. № 883/2015 г. Вaрненският окръжен съд потвърдил решение № 948 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 7706/2014 г. на Варненския районен съд в частта, с която по иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК на [фирма] [населено място] е прието за установено, че А. Т. Т., в качеството й на авалист по запис на заповед, дължи 12 522.74 евро, а в частта по иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК на [фирма] срещу [фирма] [населено място], като издател на записа на заповед за обезпечаване на задълженията му като лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил, отменил първоинстанционното решение и вместо него отхвърлил претенцията за разликата над 9 910.42 до 12 226.94 евро, и потвърдил решението в частта за уважаване на иска.
В срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. Т. Т. чрез адв. Е. К.. Изложени са съображения за неправилно приложение на материалния закон, тъй като в качеството й на авалист по записа на заповед жалбоподателката обезпечава вземането по договора за финансов лизинг и нейното задължение е обусловено от това на длъжника-лизингополучател, включително по размер, поради което с приетото в обжалваното решение, че дължи повече от лизингополучателя, се стигало до неоснователно обогатяване на кредитора по каузалното правоотношение за сметка на нейното обедняване. Твърди се още, че при наличие на застраховка „каско“ в полза на лизингодателя и настъпило застрахователно събитие – кражба на автомобила, предмет на лизинга, искът срещу нея и лизингополучателя би следвало да се предяви, едва ако след успешно проведен пряк иск срещу застрахователя, лизингодателят не бъде напълно удовлетворен за вземането си по договора за финансов лизинг. Прилага се, отделно от жалбата, изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
От ответниците по жалбата [фирма] счита, че са налице основания за допускане на касационното обжалване, от [фирма] не е изразено писмено становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:
Първоинстанционното производство по гр. д. № 7706/2014 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по исковата молба на [фирма] срещу [фирма], като издател на запис на заповед от 24.04.2009 г., платим на предявяване и не по-късно от 20.01.2013 г., и срещу А. Т. Т. като авалист по записа на заповед от деня на издаването му, за признаване на установено, че всеки от ответниците на основание предявения, съответно на 03.05.2012 г. за първия ответник и на 25.04.2012 г. за втория ответник, запис на заповед, му дължи сумата от 12 522.74 евро като остатъчна неплатена главница по записа на заповед и за която сума, с издадена заповед по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение, двамата са осъдени солидарно да я заплатят на ищеца. Претендират се още законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и разноските за исковото производство.
Ищецът е навел в исковата си молба и твърдения за съществувало облигационно правоотношение по договор от 29.11.2007 г. за лизинг на лек автомобил, с Л. Д. В., заместен въз основа на допълнително споразумение от 2008 г. от [фирма], изпълнението на което е било обезпечено от последния с издадения от него запис на заповед, както и за прекратяването на лизинговия договор преди предявяването на иска чрез развалянето му по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД заради неизпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски.
С отговорите си на исковата молба ответниците са направили идентични по съдържание възражения за неоснователност на претенцията, като са оспорили посочения общ размер на главницата по записа на заповед и са навели твърдения за кражба на автомобила в контекста на евентуално, вече настъпило, удовлетворяване на вземането за лизингови вноски от получените като обезшетение по застраховката „каско“ суми, съгласно записаното в общите условия към договора за лизинг, че застрахователното обезщетение служи за погасяване на задълженията по него.
С първоинстанционното решение в отношенията между ищеца и А. Т. Т. искът е уважен за пълния размер от 12 522.74 евро, а в отношенията с [фирма] е прието за установено, че последният дължи 12 226.94 евро, на колкото възлизат непогасените лизингови вноски, като за разликата до пълния предявен размер от 12 522.74 евро искът е отхвърлен и в отхвърлителната част решението е влязло в сила.
За потвърди решението в частта по иска срещу жалбоподателката, окръжният съд приел, че записът на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от ответницата Т., има обезпечителна функция по отношение на вземанията на ищеца по въведеното от него каузално правоотношение. Приел, че формалната редовност на записа за заповед и настъпването на падежа на дълга по него са достатъчни да ангажират цялостната отговорност на авалиста за исковата сума. Авалистът, който не е страна по договора за лизинг, не може да черпи и противопоставя на кредитора по записа на заповед възражения, основани на каузалното правоотношение между приносителя и издателя на менителничния ефект, освен такива за злоупотреба с право или недобросъвестност, каквито по делото не са установени. Възражението, касаещо обстоятелството, че искът е следвало да бъде предявен срещу застрахователя по имуществената застраховка на автомобила, а не срещу настоящите ответниците, не представлява злоупотреба с право и би могло да се релевира в процес относно правата и задълженията на страните по договора за лизинг. При няколко възможни способа за реализиране на права ищецът сам избира кой от тях да упражни.
За да уважи частично иска срещу [фирма], въззивният съд се позовал на заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице във въззивното производство. Приел за недоказано сумите, фактурирани след 19.12.2010 г., за вземания, основаващи се на задължения на лизингодателя към трети лица – застраховка „каско” и „гражданска отговорност”, пътен данък и такса маркиране и контрол на МПС, да са възникнали преди прекратяване действието на договора за лизинг на основание прекратения договор. Те са в общ размер 2 316.53 евро, при което положение искът е уважен за 9 910.42 евро, а за разликата до 12 226.94 евро е отхвърлен. Касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение е върната с разпореждане № 12231/12.12.2015 г. поради неотстраняване на указани от въззивния съд нередовности.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, подадена от А. Т., е поставен въпросът: „следва ли съдът да осъди авалиста по менителничното задължение да заплати на ищеца по-висока сума, а именно тази, приета от първоинстанционния съд за дължима по каузалното правоотношение, с оглед на доказания и приет от втората инстанция факт, че сумата, която реално се дължи, е по-малка по размер”. Въпросът е уточнен от настоящия състав на ВКС, І-во г. о., съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: акцесорно ли е задължението на поръчителя по записа на заповед по отношение на задължението на издателя на записа на заповед, разполага ли поръчителят с възраженията по каузалното правоотношение, които принадлежат на издателя на записа на заповед и какъв е обемът на отговорността на поръчителя по записа на заповед.
Поставеният въпрос безспорно е обуславящ изхода на делото, независимо от това, че въззивният съд изрично и подробно не се е произнасял по него в частта за обема на отговорността на авалиста. Въпросът е обуславящ, защото, разсъждавайки за това може ли авалистът да черпи възражения от каузалното правоотношение, заради което е издаден записът за заповед, съдът е обхванал въпроса за самостоятелния неакцесорен характер на менителничното поръчителство, както спрямо задължението на хонората по записа за заповед, така и спрямо каузалното правоотношение, изпълнението на задълженията си по което издателят на записа на заповед обезпечава в полза на кредитора. Налице е и поддържаната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 747 от 16.10.2015 г. по в. т. д. № 883/2015 г. на Вaрненския окръжен съд по жалбата на А. Т. Т..
Указва на касатора А. Т. Т. да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 489.84 /четиристотин осемдесет и девет лв. и 84 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: