Решение №548 от 43434 по нак. дело №122/122 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 548

[населено място], 30.11.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1562 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М. и С. В. М., представлявани от адв. П. П., срещу решение № 68/08.01.2017г. по гр.д. № 1395/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.06.2016г. по гр.д. № 180/2014г. на СОС в частта за отхвърляне исковете на касаторите против „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 65 000 лв. до 220 000лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и са присъдени разноски по делото.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „БУЛ ИНС“АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Третото лице помагач М. А. Р. не е депозирал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при застрахователно дружество-ответник, е починал синът на касаторите. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия и на родителите му, съдържанието на установените между тях близки отношения, конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта – 27.05.2012г., САС е определил обезщетение в размер на по 130 000лв. за всеки ищец. Въззивната инстанция е намерила за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Въз основа на заключението на вещото лице по КСМАТЕ, решаващият състав е заключил, че липсата на поставен предпазен колан е довела при удара на участващите в произшествието два автомобила до получаване на травматичните увреждания в областта на главата, които са в причинна връзка с настъпилата смърт. Поради което на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е заключил, че обемът на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е равен на този на виновния за ПТП водач. Като краен резултат САС е присъдил обезщетения в размер на по 65 000лв. за всеки касатор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят правни въпроси, които могат да бъдат обобщени в две групи : 1/ За приложение на принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и постановеният въз основа на тях краен резултат по спора, включително: следва ли да се съобрази фактът, че двама родители претендират присъждане на обезщетение от смърт на дете; следва ли да се отчитат лимитите на застраховане, възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близките, интензитетът на претърпените болки и страдания?; 2/ За предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степентта му. Въпросите са въведени при позоваване на допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторите считат, че обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС №4/1968г. и на практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 217/20.12.2017г. по т.д. № 990/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 236/13.12.2017г. по т.д. № 1200/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 172/03.11.2017г. по т.д. № 608/2017г. на ВКС, II т.о., Решение № 141/31.08.2017г. по т.д. № 2272/2016г. на ВКС, II т.о., Решение № 144/27.12.2016г. по т.д. № 1000/2015г. на ВКС, II т.о. и мн.други.
По поставените въпроси ВКС, ТК, състав на I отделение намира следното:
Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първи въпрос е неоснователно, тъй като макар и да е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не е изпълнено изискването за наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е съобразил всички, посочени от касаторите критерии, чието отчитане в цитираните решения на ВС и ВКС е прието за необходимо с оглед присъждането на справедливо обезщетение според вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД.
Вторият поставен въпрос изпълнява изискването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С посоченото от касаторите Решение № 144/27.12.2016г. по т.д. № 1000/2015г. на ВКС, II т.о. и служебно известните на настоящия състав Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98/ 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 151/12.11.2010г. по т.д. № 1140/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и др. е дадено разрешение, че за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение и за да се определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата. Последните трябва да бъдат доказани по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е въвела възражението за съпричиняване. Изводът на състава на САС за равен принос за съпричиняване на вредите от водача и починалия е направен при отчитане за увредения на непоставяне на предпазния колан и за делинквента на нарушение на правилата за движение със съобразена скорост и за изпреварване. Поведението на пострадалия е съобразено само с оглед заключението на компексната експертиза. За проверка съответствието на обжалавания съдебен акт с практиката на ВКС по въпроса: За предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степентта му, следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да се допусне касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68/08.01.2017г. по гр.д. № 1395/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 57/21.06.2016г. по гр.д. № 180/2014г. на СОС в частта за отхвърляне исковете на И. Н. М. и С. В. М. против „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 65 000 лв. до 220 000лв. за всеки един ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./. и са присъдени разноски по делото.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *