4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 16.11. 2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4533 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. П., И. Х. П., М. Х. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 29.05.2015г. по в.гр.д.№163/2015г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, касаеща разпределението на ползването на съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор 56722.665.60, находодящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ I.-9427 в кв.440А по плана на града, извършено от първоинстанционния съд съобразно вариант II от допълнителното заключение на в.л.П. В. и вместо това ползването е разпределено съобразно вариант I. от допълнителното заключение на вещите лица П. В., и Т. М..
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като извършеното от него разпределение ограничава правото им на собственост върху първия етаж и припадащата му се част от дворното място, тъй като с вариант трети им се отрежда достъп до първия им етаж единствено посредством маломерен външен вход със стъпала и ширина на вратата от 70см., при което за нормален достъп до етажа е наложително отварянето на уширена врата с ширина минимум 1 метър според нормите на Наредба №7/2003г. /чл.100, ал.2/, което налага извършване на преустройство и промяна, което пък според практиката на ВКС е недопустимо. Поддържат, че реалното им лишаване от ползването на таванското и избено помещение, което ще следва да се осъществява единствено през терасата на първия етаж, нарушава и ограничава правото им на собственост, което пък е в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС. Поддържат също така, че съдебното решение нарушава принципа на целесоъбразност при разпределението, както и че фактически се игнорира и силата на присъдено нещо на първоинстанционното решение в частта му, която е влязла в сила и с което им е присъдено преминаване през главния вход към тавана и мазето им.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за разпределяне на ползването на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 56722.665.60, както и на избеното и таванско помещения в построената в имота жилищна сграда с идентификатор 56722.665.60.1, от която Е. М. П., И. Х. П. и М. Х. П. притежават в индивидуална собственост първи етаж, а ответниците Д. К. Л. и К. И. Л.-втория етаж, както и на таванските и избени помещения в сградата.
С постановеното от първоинстанционния съд решение ползването е разпледелено по вариант II на допълнителното заключение на в.л.П. В., като в частта, касаеща разпределението на ползването на избените и тавански помещения това решение не е било обжалвано и е влязло в сила.
С обжалваното решение е прието, че по отношение на незастроената част от дворното място разпределението на ползването следва да бъде извършено по вариант I. от допълнителното заключение на в.л.П. В. и Т. М..
Прието е, че страните притежават равни права на собственост върху дворното място и жилищната сграда, което следва да бъде съобразено при определяне на правото им на ползване. Прието е, че от тази гледна точка възприетият от първоинстанционния съд вариант втори се доближава максимално до площта на дяловете, които имат страните с оглед квотите им в съсобствеността, но този вариант създава допълнителни затруднения с определеното според него сервитутно право на преминаване за Е. П., И. П. и М. П. през определения дял на Д. Л. и К. Л. до входа на жилищната сграда, който първоначално по проект е един и за двата етажа и се намира в дела на П.. Прието е, че това сервитутно право създава затруднения и за двете спорещи страни, тъй като на практика не се постига максимално целесъобразно и законосъобразно определяне и осъществяване правото на ползване. Изложени са съображения, че след като П. имат втори вход към жилищната сграда, който се намира в техния дял и е изграден от тях, като се преминава през остъклена тераса и е осигурен достъп до първия етаж, тяхна собственост, то те разполагат със самостоятелен вход към сградата и своя дял и е нецелесъобразно и в нарушение на чл.31, ал.1 ЗС да им се дава право на преминаване през дела на Л.. Възраженията на П., че този вход на сградата не е узаконен и е отворен, тъй като Л. са изградили масивна ограда откъм улицата на границата на двата дяла е прието, че не могат да бъдат разгледани в това производство, тъй като предполагат специален ред, какъвто е редът по ЗУТ досежно законността на строителството и освен това би означавало да черпят права от собственото си неправомерно поведение, позовавайки се на извършеното без строителни книжа изграждане.
Прието е, че третият вариант по допълнителното заключение на в.л.П. В. и Т. М. най-точно отговаря на комплексните изисквания при определяне на границите на реалното ползване на съсобствения имот-максимално съобразяване с правото на собственост на всеки един от съсобствениците и имотът да се ползва така от всеки един от тях, че да не се пречи на останалите съсобственици, както и че основната цел в това производство е в рамките на констатираното положение да се постигне максимално обективен резултата досежно възможностите на съсобствениците да упражняват правото си на ползване в кръга на правото си на собственост и съобразно квотите в съсобствеността, които притежават.
Спецификата на настоящия правен спор обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване – съсобствениците на дворното място притежават в индивидуална собственост самостоятелни жилищни обекти в сградата, като основният спор помежду им касае необходимостта съдът при разпределение на ползването на съсобственото дворно място да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в сградата, както и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при извършването на тази преценка. В този смисъл са и наведените от касаторите доводи в изложението към касационната жалба. Поради това настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, уточнен и конкретизиран от съда с оглед правомощието му, изведено по тълкувателен път в т.1 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, както следва:
При извършването на преценка на целесъобразността на избрания от съда вариант за разпределение на ползването на съсобствено дворно място по реда на чл.321 ал.2 ЗС следва ли съдът да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, както и за обстоятелствата, имащи значение в подобна хипотеза.
По въпроса, касаещи възможността да се предписва преустройство в съсобствения имот при извършване на разпределение на ползването, не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в избрания от въззивния съд вариант не се предписва извършването на такова преустройство.
Не е налице самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за наличието на сила на пресъдено нещо на решението на първоинстанционния съд в частта досежно разпределение ползването на сутерена и таванския етаж, тъй като този въпрос се обхваща от въпроса, по който касационно обжалване е допуснато.
Не е налице самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за възприемане на един от вариантите за изслушаните по делото експертизи, тъй като производството по чл.32, ал.2 ЗС разкрива някои особености, налагащи даване на различни варианти за разпределение на ползването от вещите лица. Различните варианти в този смисъл не сочат на противоречие между експертните заключения-всички варианти, предлагани от вещите лица принципно са възможни и разпределение според тези варианти е допустимо, но изборът на вариант се извършва от съда въз основа на останалите доказателства по делото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 29.05.2015г. по в.гр.д.№163/2015г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представят доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: