Решение №61 от 42541 по търг. дело №1775/1775 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 61

Гр.София, 20.06.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
т.д. № 1775/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадени в срока по чл.305 ал.1 ГПК молби на ДН-АВТО О., ДН-АВТОСЕРВИЗИ Е. и Д. Н. Н. от [населено място] /с вх.№ 46918/09.04.2015 г. и вх.№ 63572/19.05.2015 г./ за отмяна на влязлото в сила решение № 2073/27.03.2015 г. на СГС, ТО по ч.гр.д.№ 17983/2014 г., с което е оставена без уважение жалбата на молителите срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 12.09.2014 г. по изпълнително дело № 20147860400088 на ЧСИ с рег. № 786, район на действие – СГС, на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
Молителите поддържат, че е нарушено правото им да участват в производството по делото и надлежно да се защитят, т.к. ЧСИ не ги е уведомил за изготвеното от него разпределение и не го е предявил по предвидения ред, като така ги е лишил от възможността да го обжалват; същевременно в нарушение на процесуалните правила е издал и предявил постановлението за възлагане преди разпределението да е влязло в сила /каквато е поредността, когато имотът се възлага на взискател/. Също така сочат, че т.к. разпределението им е предявено на 12.05.2015 г., документът „разпределение” представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не им е било известно при подаване на жалбата по чл.435 ГПК.
Ответникът по молбите за отмяна ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез пълномощника си ю.к. Д., изразява становище за тяхната недопустимост, евентуално – неоснователност.
В съдебно заседание молбите се поддържат от ДН-АВТОСЕРВИЗИ Е. и Д. Н. Н., чрез процесуалния им пълномощник адв. Л. и се моли за тяхното уважаване. ДН-АВТО О. /н/ чрез синдика А. не поддържа молбите, а по същество моли същите да бъдат отхвърлени. Процесуалният представител на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД моли молбите да бъдат оставени без уважение.
По допустимостта на молбите за отмяна с оглед техния предмет и предвид направените в тази връзка възражения, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение се е произнесъл с определение в о.с.з. По съществото им, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съдът приема следното:
Извънинстанционното производство по чл.303 и сл. ГПК е средство за контрол върху порочните, но влезли в сила решения, когато порокът е неправилност и се дължи на някоя от изчерпателно посочените в закона причини. Предмет на настоящото производство за отмяна е влязло в сила решение по чл.437 ал.4 ГПК. Съгласно нормата на чл.435 ал.3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само на две основания – че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или че имуществото не е възложено по най-високата продажна цена. Безспорно молителите са длъжници в изпълнителното производство по и.д.№ 20147860400088, поради което и доводи за незаконосъобразност на обжалваното от тях постановление за възлагане, различни от изчерпателно посочените в закона, те не могат допустимо да релевират.
Гореизложеното налага извод, че съществуването на твърдяния от молителите порок в процедурата по извършването на публичната продан, на който в еднаква степен се основават исканията по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК /изготвяне на разпределение след постановлението за възлагане, вместо преди това, по аргумент от чл.495 ГПК/ не би имало значение за правилността на решението на съда, респ. за законосъобразността на постановлението за възлагане спрямо длъжниците. Хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК в случая не се установява, т.к. законът изисква новите обстоятелства или писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно, да са от съществено значение за решаване на делото, а тази характеристика по отношение извършеното от ЧСИ разпределение не е налице. Отсъстват и предпоставките на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, на които молителите се позовават, а именно – по посочените причини да са били лишени от участие в делото. Видно е, че те са упражнили лично и своевременно правото си да обжалват постановлението за възлагане, а доколкото производството се развива в закрито заседание, съгласно чл.437 ал.1 ГПК, с подаването на жалба участието им в делото се изчерпва. Отделно от това те са обжалвали и изготвеното разпределение, предмет на друго съдебно производство по чл.463 ГПК. Не на последно място следва да се отбележи, че конкретните оплаквания за неспазване на процесуалните правила в изпълнението, макар и преценени като ирелевантни за предмета на спора по чл.435 ал.3 ГПК, длъжниците са можели да релевират и своевременно пред СГС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че молбите за отмяна са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед резултата от спора, в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноските за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 300 лв., съобразно представения и неоспорен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на ДН-АВТО О. /н/, ДН-АВТОСЕРВИЗИ Е. и Д. Н. Н. от [населено място] с вх.№№ 46918/09.04.2015 г. и 63572/19.05.2015 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 2073/27.03.2015 г. на СГС, ТО по ч.гр.д.№ 17983/2014 г., с което е оставена без уважение жалбата им против постановлението за възлагане на недвижим имот от 12.09.2014 г. по изпълнително дело № 20147860400088 на ЧСИ с рег. № 786, район на действие – СГС, на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
ОСЪЖДА молителите ДН-АВТО О. /н/ с ЕИК[ЕИК], ДН-АВТОСЕРВИЗИ Е. с ЕИК[ЕИК] и Д. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД с ЕИК[ЕИК] съдебно-деловодни разноски в размер на 300 /триста/ лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар