Р Е Ш Е Н И Е
№ 643
София 09.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 24.09.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретар Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
т. д. № 330/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК – в сила от 01.03.2008 год., и е образувано по касационна жалба на “Р” гр. С., кв. “Г”, ул. “. № 1, подадена против решение № 154/19.07.2007 год. по гр. д. № 141/2007 год. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 218б, ал. І, б. “б” и б. “в” ГПК /отм./ и се прави искане за обезсилване на въззивното решение, респ. същото да се отмени, и делото да се върне на СГС за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът К. Г. Г., със съдебен адрес: гр. С., ул. “. № 4* ет. 2, ап. 15 – а. Б, е подал възражение против касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал.1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, поради което като процесуално допустима ще следва да бъде разгледана по същество.
ВКС, ІІ т. о. след като обсъди оплакванията на касатора, доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението от 30.06.2006 год. по гр. д. № 2882/04 год. на СГС, поправено по реда на чл. 192 ГПК, и вместо него е постановил друго, с което осъжда “Р” гр. С. да заплати на К. Г. Г. от София сумата от 11 211,11 лв., представляваща обезщетение по чл. 236, ал. ІІ ЗЗД за периода от 01.02.2004 год. до 04.11.2004 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.11.2004 год. до окончателното й плащане, както и деловодни разноски в размер на 2 439,12 лв.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор от 11.03.2000 год. ищцата е отдала под наем на ответника свой собствен магазин и мазе за периода от 01.04.2000 год. до 01.04.2002 год., като първоначално определеният месечен наем е бил в размер на 550,00 долара, а впоследствие с анекси страните са променяли размера на наема. Договорът е бил удължен до 01.02.2004 год. и с нот. покана от 05.01.2004 год., връчена на 21.01.2004 год., ищцата е уведомила ответника, че не желае да продължава договора за наем и го е поканила да му върне имота до 01.02.2004 год. За времето след прекратяване на договора до осъществяване на въвод във владение чрез съдебен изпълнител по изп. дело № 4957/04 год. по описа на СИС при СРС – от 01.02.2002 год. до 04.11.2004 год., ищцата е претендирала заплащане на обезщетение съгласно чл. 236, ал. ІІ от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства САС е приел, че през процесния период ответникът е ползвал имота неправомерно, тъй като наемният договор вече е бил прекратен. По отношение размера на дължимото обезщетение за неправомерното ползване на имота съдът е приел, че дължимата сума е в размер на 11 611,11 лв., като този размер е определен на база среднопазарна наемна цена от назначената по делото ССЕ, която е направила проучване на пазара в района на местонахождението на имота. Направеното от ответника възражение за прихващане със сумата 8 200,00 лв. е прието за основателно само до размера на сумата от 400,00 лв., тъй като доказателства за извършено плащане от ответника над тази сума не са представени. При тези данни е счетено, че искът е основателен за сумата 11 211,11 лв., която е присъдена, като е прието, че правното основание на иска е чл. 236, ал. ІІ ЗЗД, а не чл. 59 ЗЗД, както е квалифицирано от СГС. Изготвено е било и заключение, което е изчислило обезщетението за ползване на имота през процесния период на база регистрирани наемни договори в община “., но този начин на изчисляване на обезщетението за неправомерното ползване на имота, не е приет за меродавен от решаващия съд.
ВКС, ІІ т. о. счита, че въззивното решение е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение, защото било постановено по непредявен иск. СГС е посочил правното основание на иска по чл. 59 ЗЗД, вместо по чл. 236, ал. ІІ ЗЗД, но обосновано е прието от САС, че първоинстанционното решение е правилно като резултат и то не е недопустимо, каквито доводи са се навеждали от въззивника, защото за квалификацията на един иск меродавно е не наименованието и цифровото посочване на съответния текст от ищеца, а фактическите обстоятелства изложени в исковата молба на което се основава претенцията и петитума на иска. Ето защо, като е отменил решението на СГС и е посочил точния текст от закона – чл. 236, ал. ІІ ЗЗД, САС е постановил правилен съдебен акт. Следва да се има предвид, че направилната правна квалификация има за правна последица постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, а не на недопустим такъв, в какъвто смисъл са навежданите от касатора доводи.
Досежно размера на обезщетението, въззивният съд правилно е възприел основното заключение на експертизата изготвено на база направено проучване на пазара в района на местонахождението на имота.
Неоснователно е оплакването, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прихващане. Всъщност възражението за прихващането касаещо вземане на ответника не е съществувало, а възражението му е било за надплатени суми по наемния договор, според заявеното от него становище на 16.02.2005 год. Надплатената сума била, според ответника, в размер на 8 200,00 лв., коригирана в с. з. на 31.05.2006 год. на 5 260,35 лв., но правилно е прието от съда, че плащане е доказано само за сумата от 400,00 лв., тъй като над 400,00 лв. ответникът не е ангажирал доказателства в полза на твърдението си, че има извършено от него плащане. От назначената по делото съдебно-графологична експертиза е установено по безсъмнен начин, че в седемте разписки за плащане в долари подписите от името на К. Г. Г. , не се положени от нея. Неуважаване на възражението за плащане поради липса на доказателства за това, не означава непроизнасяне от въззивния съд, в какъвто смисъл са оплакванията в жалбата.
Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154/19.07.2007 год. по гр. д. № 141/2007 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: