3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№645
гр. София,19.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 21-двадесет и първи октомври , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №149/15 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №1530 от 17.07.2014 г. на САС по гр.д. №432/2014 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното, постановено на 04.08.2013 г. по т. д. № 3274/2010 на СГС , с което е уважен искът с правно основание чл.92 ЗЗД и касаторът е осъден да заплати на [фирма]-гр. София сумата от 50 000 -петдесет хиляди евро- неустойка по т.11.7 във връзка с неизпълнение на задължението му по т.5.2 от договор между страните, сключен на 16.11.2006 г., ведно със законната лихва от 08.12.2010 г. до окончателното плащане и в частта за разноските .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за присъждане на сумата от 50 000 евро – неустойка, уговорена в т.11.7 във връзка с неизпълнение на задължението на изпълнителя по т.5.2 от договор между страните, сключен на 16.11.2006 г.. В тази клауза ответникът като изпълнител е поел задължението към ищеца-възложител да му представи в срок от 12 месеца от прехвърлянето на собствеността върху съответното УПИ, влязло в сила разрешение за строеж за жилищна сграда и медицински център с обща Р. от 3 535,61 кв.м. Не се спори,че това задължение на ответната страна е станало изискуемо на 08.12.2007 г. От страна на ответника-изпълнител е представено на 14.05. 2008 г. разрешение за строеж и то за обект с Р. с 34,01 кв.м по-малка от договорената. Тълкувайки съдържанието на уговорката в т. 11.7 от Договора във връзка с тези в т.11.5 и 11.6 , в които също са уговорени неустоечни клаузи, решаващият състав е стигнал до извод, че действителната воля на страните по договора е изпълнителят да дължи неустойка в пълен размер от 138 827 евро и че същата е договорена не само за непълно неизпълнение, с оглед неосигуряване на разрешение за строеж за по-голямата квадратура на Р. -3 535,91 кв.м., но и за забава, въпреки че такава е уговорена и в предходната клауза на т.11.5 от договора. Отречена е защитната теза, че неустойката по т.11.7 от Договора има за цел да обезщети възложителя за неизпълнението на поетото от ответника задължение да осигури разрешение за строеж на по-голяма по Р. сграда и затова е уговорена да се определя на стойност от 350 кв.м. за 1 кв.м. площ по-малка от договорената максимална площ по т.5.2 като е възприето,че въпреки,че е представено разрешение за строеж за сграда с Р. само с 34,01 кв.м. по-малка от договорената в т.5.2 , то изпълнителят следва да заплати така уговорената неустойка в пълнодоговорения размер от 138 827 евро, до размера на 50 000 евро, за който е била предявена, според молба-уточнение от 30.08.2011 г. по т.д. № 3274/10 по описа на СГС.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за приложение на критериите по чл.20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните намерила израз в съдържанието на двустранен договор .
Решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал.1,т.1 ГПК за преценка, дали по този въпрос спорът е решен в противоречие със служебно известната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК- Р №220 /31.07.2014 г. по гр.д. №6126/13 на Четвърто г.о. на ВКС, Р №105/30.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 944/2010 на Второ т.о. на ВКС,ТК и други.В цитираните две решения на ВКС се приема, че съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла следващ от общия разум на изявлението като отчита мястото на отделната уговорка с оглед систематичното й място в договора и общия му смисъл .
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1530 от 17.07.2014 г. на САС по гр.д. №432/2014 г.
УКАЗВА на [фирма]-гр.София да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер 1955,83 лева по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок и да представи документ за това в деловодството на съда.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.